Защо изцелението не е права линия?

Никой не говори за средния етап на изцелението. Говорим за началото – когато най-накрая разберете какво не е наред, или решите да опитате нещо различно. В началото има яснота. Историята за разказване предстои.

Също така говорим за края – “обетованата земя” на дни без симптоми, възстановена енергия, възстановен живот. Това е, което ни поддържа в пътя напред.

Но средният етап? Той е мястото, където повечето хора всъщност живеят с месеци, понякога години. И за него няма пътеводител.

Средният етап на изцелението винаги ми е напомнял на “Пътеводителя на галактическия стопаджия”, в който най-важното, което трябва да помним е: “БЕЗ ПАНИКА!” (и разбира се да си носим хавлия 🙂).

Средният етап често е хаотичен – и това в никакъв случай не е знак, че се проваляте!

Анатомия на изцелението

Изцелението рядко се движи по права линия от точка А до точка Б. Движи се спираловидно, синусоидално, често има плато, танц от две стъпки напред и една стъпка назад, които могат да накарат дори най-оптимистичния човек да започне да си мисли: „Само аз ли не успявам?“

Умът иска сигурност. Той копнее за подредена времева линия. Иска някой – лекар, протокол, книга – да каже, че до 6-ия месец ще се чувствате с 60% по-добре, а до 12-ия месец ще се върнете към себе си. Често хората, с които работя, търсят такива гаранции.

Но тялото не обича графиците. И когато не изпълнява графика, измислен от ума, съмнението се прокрадва през задната врата: “Може би го правя погрешно. Може би това не работи. Може би аз съм изключението.” Чувала съм тези реплики десетки пъти, включително в моята глава.

Това не е слабост. Просто се случва, когато се намирате между мястото, където сте били, и мястото, където отивате и все още нямате твърда почва под краката си.

Лечението е маратон, а не спринт

Когато говоря с клиент, който ми споменава, че е имал прозорец от дни без болка или е спал добре за пръв път от месеци, или най-накрая тревожността е намаляла и е намерил сила и смелост да се разходи навън – това е нова глава в книгата на изцелението. Винаги обръщам специално внимание дори на най-малкия прогрес, защото всяка капка вода има значение, когато бягаме дългия маратон на изцелението.  

Хората често споменават тези неща, сякаш са нищо. Сякаш не се брои, ако всичко изведнъж не е наред. Но знаете ли какво означава това? Това означава, че тялото ви е направило нещо, което не е било в състояние да направи. Това означава, че пътят напред не е въображаем. Това е ВАША заслуга и е ваше право да си я признаете.

Погрешните модели и ценностна система ни учат да отхвърляме малките победи, докато чакаме момента, в който ще се почувстваме напълно добре и докато чакаме това, подминаваме доказателствата, че изцелението действително се случва.

Малките победи не са просто утешителни награди – те се превръщат в нови модели и изграждат нови невронни връзки.

Как да преживеете средата на изцелението “БЕЗ ПАНИКА”?
  • Започнете да празнувате шумно малките победи – един добър час, една сутрин без тревожност, един ден, в който наистина се чувствахте себе си. Запишете ги. Кажете ги на глас пред света. Това има значение.
  • Спрете да сравнявате днешния ден с най-добрия си ден преди симптомите – сравнете днешния ден с този, в който започнахте лечението си. 
  • Дайте на ума си работа и рутина – съмнението запълва пространството на намеренията. Върнете вниманието си към лечебната си рутина, а не към това, което все още не се е случило.
  • Знайте, че финалната линия може да не изглежда като първата стъпка – понякога изцелението носи нещо по-добро от това, което сте очаквали, но има шанс да го пропуснете, ако тръгнете с твърди очаквания.

Средата на изцелението не е знак, че сте поели по грешен път.

Останете в нея. Празнувайте победите. Доверете се на тихия напредък.

Тук съм, за да ви подкрепя!

Надя


Вашият коментар

Шот за стабилизиране на мъдростта и интуицията