Ако живеете с хранително разстройство – не сте сами. Всеки има проблеми с храната. Вие не сте различни или „други“, както може да сте били накарани да се чувствате. Просто преживявате конкретна комбинация от житейски събития и „предатели“ на мозъка. Каквото и да ви е спирало да ядете до този момент, то не бива да ви определя. Трябва да продължите напред. За да направите това, първо трябва да разберете какво се е случвало през цялото това време.
Контрол
Често тези хранителни разстройства имат емоционална страна. Когато някой преживее травматична ситуация – независимо дали става дума за трудности в семейния живот или с приятелите, независимо дали става въпрос за раздяла или предателство, независимо дали е загуба или насилие – това може да го накара да се чувства така, сякаш няма
контрол над ситуацията, причиняваща болка. За определени хора това води до опит да контролират какво влиза в устата им. Тъй като не могат да спрат това, което се случва отвън, те могат да изпаднат в ритъм на упражняване на контрол върху телата си – независимо дали става дума конкретно за гладуване, влизане в модел на ядене на големи количества храна и след това опити за нейното изхвърляне от организма чрез повръщане, разхлабителни и хапчета за отслабване или се опитват да притъпят усещанията чрез преяждане.
Всичко може да започне с това, че някой изпитва толкова много безпокойство, че храната изглежда напълно безинтересна. Обичайно е да искаме да ядем, когато се чувстваме сигурни, спокойни, в комфортна среда и в мир и следователно да изпитваме отвращение към храната, когато преминаваме през проблеми с доверието, катаклизми в отношенията, силен натиск, токсичност на работното място, финансово напрежение, емоционални атаки, когато сме наранени, уплашени, изпитваме мъка или усещаме, че братята и сестрите ни или други членове на семейството се обръщат срещу нас. По време на подобен тип преживявания много хора могат да се въздържат от храна или да ядат много малко, чувствайки, че поне имат контрол върху храната, когато нямат контрол по други начини. Въздържането от храна може да се превърне в пристрастяване, ако в живота дойдат повече трудности или същите трудности се повтарят. Пристрастяването към въздържане от храна често се усеща като механизъм за оцеляване и ако цикълът не се прекъсне, това може да доведе до свързано с мозъка хранително разстройство като анорексия, при което човек в крайна сметка умира от глад.
От друга страна, често срещано е човек да преяжда и да се тъпче с храна, когато не се чувства в безопасност. Когато хората са под емоционален натиск, те могат да поемат контрол в обратната посока, като ядат, за да потиснат емоциите си – преяждане или ядене на големи количества храна за кратък период от време, за да почувстват утеха или да притъпят усещанията по време на конфронтация, предизвикателство или борба.
При тези различни емоционални хранителни навици, свързани с мозъка, възрастта всъщност няма значение. Не може да се каже, че един тип модел на хранене се появява само в тийнейджърските години, а друг се развива само през 30-те, 40-те или 50-те години. Емоционалните сривове могат да дойдат на всяка възраст. Когато настъпят трудни времена, ако те не бъдат коригирани за кратък период от време и вместо това се задържат седмици, месеци или дори години, тогава може да се развие модел на хранене за оцеляване. Ако не се разреши достатъчно бързо, моделът на хранене за оцеляване може да се превърне в тип хранително разстройство, което нарушава целия живот.
Следва продължение…
Информацията в тази статия е от най-новите книги на Антъни Уилям: Brain Saver: Answers to Brain Inflammation, Mental Health, Brain Fog, Neurological Symptoms, ADHD, Anxiety, OCD, Depression, Heavy Metals, Epstein-Barr, Seizures, Lyme, Addiction, Alzheimer’s, Autoimmune & Eating Disorders by Anthony William, Medical Medium и Medical Medium Brain Saver Protocols, Cleanses & Recipes: For Neurological, Autoimmune & Mental Health.
