Медитацията като метод за обучение
Премахвайки често срещаните погрешни схващания и “невромитологията”, Даниел Голмън и Ричард Дейвидсън (Goleman & Davidson, 2017) демонстрират, че отвъд приятните състояния, до които могат да доведат умствените упражнения, значимите резултати от медитативните практики са свързани с трайните промени на определени черти на личността.
Според тях хората се нуждаят от осъзната практика, включително придружена от целенасочена обратна връзка с учител и по-просторен, по-малко прикрепен поглед към себе си – елементи, които липсват в широко разпространените методи за тренировка на ума. Авторите разкриват и най-новите данни от собствената лаборатория на Дейвидсън, които показват нова методология за разработване на по-широк спектър от методи за обучение на ума, с по-голямо значение за това как може да се извлече най-голяма полза от практиктикуването на медитация.
Според ново проучване, хората, които са опитни медитатори, имат сънища, които се различават поне по два интересни начина от немедитиращите. Изследването е проведено от Елисавета Соломонова и колеги (Solomonova et al., 2018) от Лабораторията за сънища и кошмари в Университета Монреал. Техните открития хвърлят нова светлина върху взаимодействията между медитацията и сънуващото съзнание. На двадесет и двама души (11 мъже, 11 жени), които практикуват Випасана медитация, е дадена процедурна задача за учене и след това заспиват за кратка дрямка в лабораторията. Сънищата им в началото на съня и след събуждането са събрани и им е даден последващ тест за процедурната учебна задача. Същият протокол е използван с контролна група от 20 души (десет мъже, десет жени), които не са активни медитиращи. Изследователите откриват две основни разлики между двете групи: медитиращите имат по-дълги сънища и повече случаи на приятелски взаимодействия с други герои в съня им.
Удължаването на разказите на сънищата има смисъл като отражение на по-големия опит и умения на медитиращите при интроспекция, което би улеснило те да опишат подробно сънищата си. По-високата честота на приятелски взаимодействия в сънищата на медитиращите също е отражение на основните положения на традицията на Випасана медитацията, подчертавайки състраданието към другите.
Випасана или Йога Нидра?
Учените допълват: ,,Възможно е медитацията на Випасана да не повишава честотата на осъзнатостта по време на сънуване, поради особения си акцент върху телесното преживяване. По-скоро осъзнатото сънуване може да бъде по-разпространено сред практикуващите Йога Нидра (Йога на съня), защото тя е по-пряко фокусирана върху култивирането на метакогнитивните умения като наблюдаване на мисли, образи и други чисто умствени съдържания. С други думи, може да бъде по-малко вероятно медитацията Випасана в сравнение с другите форми на медитация, да предизвика осъзнато сънуване, поради по-голямата си зависимост от телесната саморефлексия и по-малката си зависимост от когнитивната саморефлексия.” (Solomonova et al., 2018, p.113)
Това е важно и полезно разграничение. Винаги е добре да се мисли за влиянието на културалните вариации върху сънуващия или (както Юнг разглежда съня) като контекстуално явление. Няма само един вид медитация, има много различни традиции и родове. След като признаем това, става по-малко изненадващо че формата на медитация, подчертаваща метапознанието, ще доведе до по-ясни сънища, докато формата на медитация, подчертаваща въплъщение и състрадание, ще доведе до повече сънища за дружелюбност към другите (Bulkeley, 2018).
Медитация за подобряване на вниманието
Според друго изследване (Stumbrys et al., 2015), цитирано от Кар (Carr, 2015) практикуването на медитация подобрява вниманието както в будно състояние, така и по време на сън. Практикуването на медитация е насочено към подобряване на способността на индивида за поддържане на осъзнатост в настоящия момент, с отворено и неосъждащо съзнание, както и към намаляване на автоматичните навици на скитащия ум и други автопилотни поведения. Резултатите от изследването показват, че повишената осъзнатост е свързана с подобрено чувство за благополучие и намалени негативни руминации. Относно сънищата, изследването показва, че вниманието е обвързано с тревожността по време на сън, както и с лошото качество на съня. Чрез подсилване на вниманието по посока на съзнаването на настоящия момент, може да се подобри и цялостната осъзнатост и по този начин да се увеличи вероятността и честотата на осъзнатите сънища – състояние на съня, характеризиращо се както с осъзнатост, така и с положителни преживявания.
Следва продължение…
