Хранителните разстройства не се развиват, защото някой просто е „неуравновесен“ или чувствителен. Когато едно изразено хранително разстройство вземе връх, може да последва зависимост и пристрастяване. Много хора, които се опитват да контролират дългосрочна емоционална криза чрез ограничаване на храненето, може да изпитат чувство на поражение, когато ядат. Те не могат да преглътнат усещането за храна в себе си. Когато ядат, тези хора може да се чувстват виновни, засрамени, разочаровани от себе си, сякаш губят контрол. Тези чувства могат да доведат до по-дълги пристъпи на неядене, като наказание. Гледката на храна може да ги накара да се почувстват нервни, сякаш храната е враг, който задейства надбъбречните жлези да отделят адреналин. Този адреналин, който започва да се движи през тялото, може да стане пристрастяващ. Усещането, което осигурява адреналинът, може да бъде възприето като заместител на храненето, което от своя страна може да доведе до ограничаване на храната още повече и до още по-силно чувство за контрол. За някои цикълът продължава по следния начин: опитват се да се справят, като не ядат, адреналинът се покачва от гледката на храната (и също се използва за заместване на храната), позволяват си много малки порции, когато ядат, и изпитват дистрес или срам, дори когато само няколко хапки минават край устните им.
Има различни вариации на хранителните разстройства. Преяждането и насилственото елиминиране на храна е една от тях. Това става пристрастяващо за тези, които искат храната да излезе от телата им, след като са яли. В този случай хората често ядат по-големи порции – това се нарича преяждане. След това, чувствайки, че са загубили контрол, те се опитват да си го върнат, като повръщат храната, което от своя страна изпраща по-големи приливи на адреналин към мозъка. Тогава мозъкът буквално се „надрусва“ с този адреналин. Други варианти на прочистване, които се използват самостоятелно или в комбинация с повръщане, включват приемане на лаксативи (слабителни) или прекомерно физическо натоварване. Тези методи за прочистване имат същия ефект на предизвикване на прилив на адреналин.) Адреналинът от прочистването може да бъде дори по-пристрастяващ от адреналина от преяждането, тъй като прочистването предизвиква по-големи изблици на адреналин като защитен механизъм при изхвърляне на съдържанието на стомаха в случай, че е било погълнато нещо токсично, независимо дали е патоген или отрова. В резултат на това човек може да попадне в капана на цикъл на преяждане и прочистване (елиминиране). Когато повръщаме, нашият мозък трябва да изпрати сигнал към нашите вагусни нерви (блуждаещи нерви), достигайки стомаха ни, подтиквайки го да се подготви за спешна евакуация. Тогава вагусните нерви карат стомаха да се свива чрез спешен импулс и в същото време изпращат съобщение обратно до мозъка за прилив на адреналин.
Когато човек яде много под стрес, използвайки храната, за да се успокои или да потисне емоциите си – независимо дали това преяждане е последвано от цикъл на прочистване или не – често има скрити, основни причини. Една от причините е поемането на адреналин. Излишният адреналин, особено когато е предизвикан от емоционална болка, е вреден, когато тече през мозъка и тялото. Без да го осъзнаваме, нашият мозък често ни изпраща сигнал да ядем въглехидрати, за да компенсира този адреналин, защото с въглехидратите идва допълнителна глюкоза, която се свързва и улавя този надбъбречен хормон, възпрепятствайки интензивния адреналин да причини увреждане. Адреналинът и глюкозата се изразходват заедно: глюкозата се свързва с адреналина, което позволява на хормона да бъде елиминиран чрез уриниране.
Глюкозата от въглехидратите също така успокоява нервната система, поради което хората толкова често посягат към пица или картофен чипс, за да си осигурят малка зона на безопасност. Не сме научени да посягаме към чисти въглехидрати, вместо това посягаме към тези комбинации от мазнини и въглехидрати и тези комбинирани храни в крайна сметка улавят адреналина в мастните клетки, вместо той да напусне тялото.
Ако интензивният стрес, който кара човек да преяжда, е краткосрочен, тогава този човек често ще се връща към старите си навици. Но ако емоционалната ситуация в живота на някого е дългосрочна, с много малко облекчение по пътя, тогава моделът на хранене често продължава.
Излишъкът от адреналин може да бъде много абразивен за централната нервна система. Тъй като насища мозъка, адреналинът може да повиши чувствителността на нервите, което може да доведе до развитие на тревожност.
Хранителните разстройства обаче не винаги са свързани само с мозъка. Твърде голямото количество адреналин може да раздразни стомашните и чревните лигавици, правейки ги свръхчувствителни, почти като живи рани. Адреналинът като цяло прави нервите чувствителни, включително вагусните (блуждаещите) и диафрагмения нерв, които стигат до червата, и в резултат тази област около диафрагмата, стомаха и чревния тракт може да стане свръхчувствителна, независимо дали храната преминава през тях или не. Тези ефекти на адреналина сами по себе си могат да допринесат за хранително разстройство, което често кара човек да не яде изобщо за известно време или да яде твърде бързо – за да се опита да успокои това неприятно чувство чрез хранене.
Следва продължение…
Информацията в тази статия е от най-новите книги на Антъни Уилям: Brain Saver: Answers to Brain Inflammation, Mental Health, Brain Fog, Neurological Symptoms, ADHD, Anxiety, OCD, Depression, Heavy Metals, Epstein-Barr, Seizures, Lyme, Addiction, Alzheimer’s, Autoimmune & Eating Disorders by Anthony William, Medical Medium и Medical Medium Brain Saver Protocols, Cleanses & Recipes: For Neurological, Autoimmune & Mental Health.
