Медитацията е широко застъпена в редица източни практики и философски течения като будизъм (в частност дзен будизъм), даоизъм, конфуцианство, йога, различни бойни изкуства и др. В западния свят медитацията става все по-популярна. Съществуват дори клиники и центрове по майндфулнес (mindfulness), където методът на медитацията се използва в терапевтичната работа. Някои християни, например, интегрират йога и други аспекти на източната духовност в молитва и медитация – съществува т. нар. „християнска медитация“. Медитативните техники не са „екзотика“ и в практиката на психолозите. Те биха могли да се използват за по-доброто разбиране на несъзнаваните процеси.
„Пътеката на концентрацията“
Медитацията може да се определи като метод за засилване на вниманието, с цел навлизане във вътрешния свят на човек. Целите ѝ могат да варират от установяване на релаксирано, спокойно състояние на съзнанието, до постигане на по-висше ниво на духовност. В един от типовете медитация, известен като „пътеката на концентрацията”, медитиращият отклонява вниманието си от външния свят, фокусирайки се върху някакъв обект. Такъв външен обект може да бъде молитва, мантра, изображение, мандала или пламък на свещ. „Пътеката на концентрацията” се използва в практики като йога, трансцендентална медитация в учението на суфизма и др. При друг тип медитация, известен като „пътеката на духовното усъвършенстване” човек се фокусира върху наблюдаването на действията на самия разум – т .е. на потока от мисли или неговото отсъствие. Във философията на будизма често се използват и двата подхода.
Медитацията винаги е имала съществена роля в религията. В източните религии тя дори става част от философията на живота. Чрез метода на медитацията човек има шанса да се изкачи през различните нива на съзнанието, всяко от които е по-висше от будното съзнание. Най-висшата цел на медитиращия е да навлезе в състояние на съзнанието, в което няма разграничаване между Аз-а и света, а егото губи своята сила. В това състояние се постига чувство за цялостно сливане (Нирвана). На Запад елементи от медитацията често се използват за осигуряване на релаксирано състояние, познато като автогенен тренинг, което позволява на човек да се справя по-ефективно със стреса.
Три вида напрежение
Йога философията, както и съвременната психология, изброяват три основни типа напрежение, които са отговорни за страданията на модерния човек. Тези типове напрежения са:
Физическо (мускулно) напрежение: Физическото напрежение е свързано с настъпил дисбаланс в тялото, нервната и ендокринната системи. Това напрежение се отстранява лесно посредством дълбока физическа релаксация.
Емоционално напрежение: Емоционалното напрежение произлиза от различни дуалности като любов/омраза, печалба/загуба, успех/провал, щастие/нещастие и е по-трудно за освобождаване, тъй като човек често не е способен да изрази емоциите си свободно и открито. Отказът да се признаят и да се назоват емоциите води до тяхното потискане, като произлизащото от това напрежение с времето става все по-силно. Често не е възможно отпускането на този вид напрежение чрез нормален сън.
Умствено напрежение: Умественото напрежение в много случаи е резултат от прекомерна мисловна дейност или умствена преумора. Според Сарасвати „умът е водовъртеж от фантазии, объркване и колебания”. През целия живот преживяванията, регистрирани от съзнанието, се натрупват в полето на несъзнаваното. От време на време те се проявяват, влияейки на тялото, на ума, на поведението и на реакциите на индивида. Когато човек е тъжен, ядосан или раздразнен, често отдава състоянието си на външна причина. Но авторът посочва като основна причина за неестественото поведение на човека акумулираното напрежение вътре в ума. Сарасвати предлага медитативни техники (вътрешната тишина) за освобождаване на умственото напрежение и за постигане на успокояване на ума.
Йога Нидра за намаляване на стреса
Проведено е проучване (Kumar, 2008) с цел да се установи ефектът на йога нидра върху стреса и тревожността сред студенти. Времето за практикуване е 30 минути, продължителността е 6 месеца. Резултатът показва значителна промяна в работната група – участниците, практикували йога нидра, проявяват намалени нива на стрес – това важи и за мъжете, и за жените.
Според друго изследване (Singh & Singh, 2010) йога нидра е ефективен начин за освобождаване на стреса и предизвикване на дълбока физиологична почивка и релаксация. Преместването на осъзнаването върху различните части на тялото стимулира медитативното състояние. По време на научните експерименти се доказва, че при практикуващите йога нидра алфа вълните (отговорни за релаксацията) в мозъка се увеличават.
Медитацията подобрява качеството на невронните връзки
За някои медитацията носи душевен мир. За други – трансцедентални преживявания. Медитацията става все по-популярна и в нейния терапевтичен вариант – като помощник за лечение на потиснати и изтласкани травми. Вече са доказани ползите от практикуване на медитация чрез ЯМР при травмирани пациенти. Заниманията с йога и медитация подобряват качеството на невронните връзки, от там спомагат за балансиране на хормоните, което от своя страна дава отражение върху имунитета и цялостното здравословно състояние на човек.
Проучвания с образна невродиагностика изследват ефектите на медитацията върху структурата и функциите на мозъка, а откритията спомагат за изясняване на биологичните основи на положителните ефекти от медитативната практика и възможното интегриране на тази техника в стандартната терапия. Големият обем данни, събран досега, позволява да се направят някои изводи за ефектите върху нервната система вследствие на медитативната практика. Резултатите показват, че медитацията води до активиране на мозъчните области, участващи в обработването на саморегулацията, фокусираното решаване на проблеми, адаптивното поведение и саморефлексията. Резултатите показват също, че медитативните практики предизвикват функционални и структурни модификации на мозъка при напредналите в медитацията, особено в области, участващи в самоосъзнаването и саморегулацията. (Boccia & Piccardi, 2015)
Изследване с ЯМР (Taren et al., 2013) показва, че след осемседмичен курс на съзнателна практика, мозъчният център за „борба или бягство”, амигдалата, изглежда се свива. Тази първична зона в мозъка е свързана с инициирането на реакция на тялото при стрес. Тъй като амигдалата се свива, префронталната кора (свързана с мозъчните функции от по-висок ред, като осъзнаване, концентрация и вземане на решения) става по-гъста. Функционалната свързаност между тези зони – т.е. колко често се активират заедно – също се променя. Връзката между амигдалата и останалата част от мозъка става по-слаба, докато връзките между областите, свързани с вниманието и концентрацията, се засилват.
Медитацията помага за по-доброто припомняне на сънищата
От тук медитацията може да се превърне в ценен инструмент при работа със сънищата и тяхното припомняне. Спокойният ум създава добри предпоставки за детайлизиране на сънищата, а релаксацията на тялото осигурява по-пълноценна почивка.
„Дори само това да забелязвате какво чувствате, подхранва емоционалната регулация и ви помага да спрете да се опитвате да игнорирате какво се случва вътре във вас. Както често казвам на студентите си, двете най-важни фрази при терапията, както при йогата (медитацията), са: “Отбележи това” и “Какво става после?”. Щом започнете да подхождате към тялото си с любопитство вместо със страх, всичко се променя.” (ван дер Колк, 2018)
Именно честото отбелязване на явленията, които се случват вътре и около човек, подобрява осъзнатостта му. Това от своя страна спомага за осъществяване на по-пълноценна емоционална регулация.
Следва продължение…
