К. Г. Юнг определя понятието „синхроничност“ като съвпаденя, които са толкова необичайни и значими, че не можем да ги припишем на „случайността“. Синхроничността е индикатор за връзка между събития, които протичат дълбоко в човешката психика. Според Юнг такива синхроничности не са случайни, а са факт, свързан с психологическите процеси в индивидите, които ги преживяват.
Неявният ред
Според физикът Пол Дейвис: „Тези нелокални квантови ефекти (не се дължат на причинно-следствени отношеня) са всъшност форма на синхроничност, в смисъл, че те установяват връзка – по-точно взаимна зависимост – между събития, за които всяка форма на причинно-следствена връзка е забранена.“
Ф. Дейвид Пийт смята, че синхрониите от Юнгов тип са не само реални, но предлагат още едно доказателство за неявния ред. Отделеността на съзнанието и материята е илюзия, творение на човешкия ум, което се проявява само в света на обектите и последователно протичащото време. Синхроничностите са именно следите на тази дълбока свързаност. Пийт смята, че синхроничностите са „цепнатини“ в тъканта на реалността, краткотрайни процепи, които ни позволяват да хвърлим бегъл лпоглед към неявния ред, който стои в основата на всичко във Вселената. Синхроничностите разкриват отсъствието на разделение между физическия свят и нашата психична реалност. Това, че ги изпитваме сравнително рядко, показва степента, в която се фрагментираме от общото поле на съзнанието и се самоизолираме от безкрайния потенциал на ума и нашата природа на творци на реалността.
Сънища и синхронистични явления
Според Юнг синхронистичните сънища показват връзка между несъзнаваното на един човек и това на друг. Синхронистичите сънища представляват един вид компенсация на ограниченото състояние на Аз-а. Синхронистичните сънища могат да се появят и в случай на терапия, когато е необходимо да се повиши интересът на аналитика или пациента към процеса на анализата. Те изострят вниманието към ситуацията заедно със специфичния смисъл, който носи самата структура и символиката на съня.
Историята със скарабея на Юнг
Юнг лекува една жена, чийто твърдо рационален подход към живота я затруднява да извлече полза от лечението. След поредица сеанси жената разказва на Юнг сън, в който участва един бръмбар скарабей. Юнг знае, че в египетската митология скарабеят символизира прераждане и интерпретира това като някакъв вид символично психологическо прераждане. В момента, в който той ѝ разказва това, нещо почуква по прозореца и той вдига очи, за да види един златистозелен скарабей от другата страна на стъклото. Той пуска скарабея да лети в стаята, когато представя своята интерпретация на съня. Жената много се впечатлява и от този момент отзивчивостта ѝ към лечението се подобрява.
Юнг се натъква на множество такива значими съвпадения по време на своята психотерапевтична работа и отбелязва, че те винаги съпровождат периоди на емоционална интензивност и трансформация – промени във вярата, смърт, раждане, професионални промени и пр.
Синхроничността като повод за празник
Синхроничностите са явления, които правят впечатление. Като такива, те могат да се използват като знаци или котво по пътя. Твърде често потъваме в сладък сън, в който забравяме, че ние сме сънуващите. Носим се по течението и пропускаме факта, че нашата лодка има весла. Синхроничностите са повод за празник, подсещане за нашата творческа същност на създатели на реалността. Те са „побутвания“ от висшия ни Аз, чрез които да се пробудим от дрямката и да поемем управлението.
Случайността е неизследвана закономерност. Отнасяйте се осъзнато към мислите и действията си и ще станете свидетели на най-големите чудеса!
По материали от Майкъл Толбот – „Холографската вселена“
