„Нашите мозъци до голяма степен са свързани с метали и електричество. Изключително важно е да разберете това. Ето го и най-важното: има два вида метали – лоши и добри.“ – Антъни Уилям
Токсичните тежки метали са навсякъде около нас. Не сме научени на това, така че не можем да разпознаваме източниците на излагане. Те са много по-близо до нас, отколкото си мислим.
Токсичните тежки метали имат много пътища за навлизане в телата ни, от токсични тежки метали, които дишаме, до токсични тежки метали, които ядем, до токсични тежки метали, които пием, до токсични тежки метали, в които се къпем, до токсични тежки метали, които докосваме или прилагаме върху кожата си.
Точно така – простото докосване на алуминиево фолио или батерия може да бъде достатъчно, за малките метални частици да проникнат в кръвта ни. Да не говорим за металните частици, които можем да погълнем от храна, приготвена в определени метални съдове за готвене, или храни и напитки, сервирани в метални съдове. Токсичните тежки метали могат да бъдат както във въздуха на закрито, така и на открито, особено ако сме в присъствието на токсични аромати, ароматизирани свещи, ароматизатори за въздух, пестициди или химически следи в небето (кемтрейлс). Ние несъзнателно вкарваме токсични тежки метали директно в и върху телата си с определени козметични, фармацевтични продукти, напитки и други продукти.
Постоянно се излагаме на токсични тежки метали на миниатюрно ниво. Не е като да изпием галон оловен бензин и след това да се озовем в болница с отравяне с олово. Вместо това, ние се излагаме на малки количества от, метални частици с по-малки от микроскопични размери и това става многократно в ежедневието ни. Малко тук, малко там. Може да погледнете еднократното излагане и да си помислите: „Нищо страшно“, точно както хората често си мислят, че микродоза психеделични наркотици не е голяма работа поради модерния съвет за „всичко в умерени количества“. Отравяме се с токсични тежки метали „в умерени количества“ и това може да не изглежда значимо, докато не се отдръпнем и не погледнем по-голямата картина. Повтарящото се излагане се наслагва. В определен момент токсичните тежки метали в мозъка и тялото ни се натрупват, докато достигнем голямо отравяне в някакъв момент по-късно в живота – въпреки че дори тогава, все още няма да знаем, че това е отравяне с токсични тежки метали. Ще остареем, ще достигнем “срока си на годност”, при който всичко ще се обърка от акумулирането на толкова много токсични тежки метали в мозъка ни, и никога няма да разберем каква е причината.
По материали от medicalmedium.com
