Всички сънуваме. Всеки човек притежава преживяването на съня в опитността си и това е така от началото на човешката история. През вековете са правени най-разнообразни опити да се обясни явлението, наречено сънуване. Философите го описват като пътуване на Душата през пространството на варианти. Религията предлага множество примери за “пророчески сънища”. К. Кастанеда нарича сънищата “четвъртата врата”, през която посветените могат да навлизат в алтернативни реалности. З. Фройд определя съновиденията като “кралския път към несъзнаваното”, а ученикът му К. Г. Юнг използва широко в практиката си анализа на сънищата. Съвременната невронаука определя съня като променено състояние на мозъка в REM фаза (Rapid Eye Movement – бързи очни движения).
Сънят като катализатор за промяна
Сънят би могъл да бъде катализатор за промяна в ежедневието. Той действа не само чрез запомненото съдържание, което може да се възпроизведе с думи, а в много по-голяма степен чрез афекта, който предизвиква у сънуващия. В терапията със сънища често се наблюдава фактът, че интензивните емоции, които се разкриват в сънищата, осигуряват един от най-преките достъпи до това, което лежи под тях – емоционалното “лепило”, поддържащо Аз-системата. (Гинот, 2018)
Ето защо припомнянето на съдържанието на съновиденията и афектът, който предизвикват, са от значение за нагласата на сънуващия към събитията от живота му, които са свързани с интензивни емоционални преживявания. Нещо повече – сънят е възможност за по-добро познаване на собствената Аз-система и важен елемент от процеса на индивидуация.
Мартин Селигмън и Ейми Йелън разширяват когнитивните аспекти на обяснението чрез хипотезата за активация и синтез. Те също са съгласни, че сънищата се състоят от случайни зрителни образи, резултат от неспецифични сигнали и емоционална активация, които могат да са повлияни от преживяванията през деня. Те споделят виждането, че сънищата представляват опит отделните образи и емоции да се интегрират, но с тази разлика, че процесът не е уникален само и единствено за състоянието на сън. Този процес възниква и в будно състояние, когато се стремим да интегрираме възприятията си за света. Двамата изследователи установяват, че някои хора се справят по-добре в това отношение от други. Това откритие би могло да помогне да се обяснят индивидуалните различия и да се направи типология на сънищата според разказите на хората. (Андреева, 1999)
В изследването си Селигмън и Йелън сравняват степента на интеграция при сънуването с тази при активното мислене. В опита им те сравняват студенти, които първо записват поне три съня, а по-късно трябва да напишат разкази за серия от седем несвързани диапозитива. Някои от студентите успяват да интегрират диапозитивите в история със сюжет, докато други представят текст, който не е добре интегриран. Резултатите от този опит показват видими индивидуални различия: хората с кохерентни сънища съответно пишат кохерентни истории по предложените им диапозитиви, а тези с некохерентни сънища пишат несвързани отговори на заданието. От тук би могъл да се направи и обратният извод – хората, които са добри в интегрирането на отделни образи в будно състояние, са добри и в интегрирането на отделни образи в съня.
Именно тук може да се направи връзка между сънищата, тяхното припомняне и връзката с ежедневието. По-ясните съновидения с по-цялостни и интегрирани образи биха могли да спомогнат взимането на по-ефективни ежедневни решения. Можем да направим предположението, че хората, които имат по-интегрирани сънища, са по-склонни да ги използват в по-голяма степен в ежедневието си. В случая правим връзка от интегрирането на образите в съня към интегрирането на елементи от ежедневието, което води до по-бързи и точни решения в будно състояние. Бихме могли да допуснем, че мозъкът се учи да свързва по-бързо отделни събития, да прави по-добри асоциации и да има по-обширен поглед върху общата картина на случващото се, което от своя страна спомага за по-осъзнати действия.
Сънищата като помощник в разрешаването на проблемите
Сънуването съдържа аспекти, които подсказват, че физиологичните парадигми не могат да обяснят напълно природата на сънищата. Сънищата определено често се занимават с всекидневните ни дейности и проблеми. Това се доказва чрез лабораторни изследвания на съня, при които става ясно, че четири от пет периода на сънуване са свързани и често се занимават с един и същ проблем. Първият сън през нощта е пряко свързан с реалността, средните са най-странни и фантастични, а последният често се връща към първоначалния проблем и опитите на съзнанието да намери решението му. Не е известно дали решението, което е достигнато по време на сън, се пренася в будното съзнание, но резултатите предполагат, че сънищата биха могли да имат функция за разрешаване на ежедневни проблеми.
Независимо от обяснението на механизма, лежащ в основата на сънуването, повечето изследователи се фокусират върху опитите на мозъка да интегрира или да разбере вътрешната стимулация. Допуска се, че на някакво равнище сънищата се явяват опит да се разберат преживяванията на човек – независимо дали са резултат от физиологични процеси, или са свързани със събития от предходния ден. Други сънища пък са свързани с предстоящи събития и са своеобразна подготовка за будния живот.
В изследване (Schredl & Doll, 2001), целящо да установи има ли връзка между степента на припомняне на сънища, отношението към съня и психичното здраве, се установява, че съществува отчетлива връзка между някои аспекти на психичното здраве, честотата на припомняне на съня и отношението към сънищата. При 47 мъже от 89 изследвани лица е открита положителна връзка между променливите на психичното здраве и съня. В статията психичното здраве е определено като „способност за справяне с вътрешни и външни изисквания на средата”. Някои от променливите на фактора “психично здраве” са: психосоматично благополучие, депресивност, центриране върху себе си/центриране върху другите, невротизъм, себеактуализация, асертивност, автономия, приемане на себе си/на другите и др. Резултатите могат да бъдат полезни при оценка на психичното здраве чрез включване в изследователски инструменти на елементи, свързани със сънищата. В допълнение откритията на авторите предполагат, че прости техники като разказване на сънищата или самостоятелна работа със съня могат да имат положителен ефект върху психичното здраве.
Резултатите от изследване нa Рийд (Reed, 1978) показват, че има значителен ефект на практикуваната редовно медитация и засиленото припомняне на съня. Според него медитацията влияе положително върху пълнотата и жизнеността на сънищата.
В друго изследване (Aviram & Soffer-Dudek, 2018) е установено, че хората, които често имат осъзнати сънища, са със средно по-ниски нива на психични страдания. По-конкретно – учениците, които са преживявали осъзнати сънища с висока интензивност, са имали по-малко депресивни симптоми, тревожност и стрес от такива, които са имали осъзнати сънища с ниска интензивност. Следователно, възможно е осъзнатите сънища да имат положителна връзка с повишени нива на психичното здраве.
Сънищата биха могли да се разглеждат като помощник в разрешаването на ежедневните проблеми, включително в борбата със стреса. Медитацията може да спомогне за повишаване на степента на припомнянето им, което от своя страна да доведе до положителен ефект върху психичното здраве. Оттук сънищата биха могли да се превърнат не само в ценен помощник за разрешаването на въпроси от ежедневието, но и в ценен инструмент при състояния, свързани с психосоматичното благополучие на човек.
Следва продължение…
