Пътят на щастието (част първа)

“Дао-то” на щастието

„Пътят към щастието не е в безсмисления хедонизъм,
а в осмисленото предизвикателство.“ – проф. Михай Чиксентмихай

Коледните и новогодишни празници отминават, а с тях и клишираните пожелания за здраве, щастие и късмет. Това странно дежа вю се повтаря всяка година, но само за няколко дни. А какво правим през останалите делнични дни? Спомняме ли си обещанията, дадени в новогодишната нощ или живеем ден за ден? Дали щастието е въпрос на добър късмет, предписания на съдбата, или има нещо повече? Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване. Според редица автори, занимаващи се с позитивна психология да бъдеш щастлив не е просто пожелание за бъдещето, а цялостен начин на живот, обвързан с лична отговорност. Да бъдеш щастлив е въпрос на избор.


“Дао-то” на щастието може да се опише като състояние на сливане, “тук и сега”, следване на “потока” или “да влезеш в зоната”. Всички тези думи описват “Пътя (Дао-то) на щастието”. Този “Път” изключва моментните източници на фалшива удовлетвореност и изразява една цялостна концепция за съзнателно провокиране на щастието във всекидневните дейности.

В интервю позитивният психолог Михай Чиксентмихай казва:
„Описание за подобно състояние на самозабрава, когато субектът и обектът като че стават едно цяло, може да се открие и в традиционни будистки или даоистки текстове.
В продължение на 20 години с колегите ми интервюирахме повече от 8000 човека: от доминикански монаси до слепи монахини, от алпинисти, покорили Хималаите, до овчари от племето навахо. Всички те се наслаждаваха на това, което вършеха. И независимо от културните различия, независимо от образованието, съществуват няколко условия, които подпомагат човек да постигне състоянието на поток. Крайният резултат престава да е толкова важен, самият процес е този, който има значение. Твоята деятелност те изпълва с чувство на удовлетворение.“

Позитивната психихология е науката, която се занимава с “Дао-то на щастието”. Тя е съвременен клон на психологията, който „изучава силите и добродетелите, които карат индивидите и обществата да процъфтяват“. Позитивните психолози търсят „да открият и възпитат гении и таланти“ и „да направят нормалния живот по-задоволяващ“, а не просто да лекуват душевните болести.

Как да постигнем устойчиво щастие?

„Не можете да извървите пътя си,
освен ако не се превърнете в него“ – Буда

Ето какво показват резултатите от най-дългото научно проучване на щастието:
78 години по-късно и благодарение на 724 участници, едно изследване на Харвард най-накрая успя да отговори на въпроса какво ни прави щастливи. Всичко стартира през 1938 г. Учените решават да се фокусират върху 268 второкурсници в Харвард и 456 16-годишни души. Крайният резултат? Робърт Уолдингер –професор по клинична психиатрия в Медицинското училище на Харвард и четвърти директор на самото проучване, обяснява: „Най-ясното послание, което получихме от това изследване, бе следното: добрите връзки ни поддържат по-здрави и по-щастливи. Точка.“

Плодотворните ваимоотношения и социалната подкрепа са една от петте точки за постигане на устойчиво щастие, които изброява Соня Любомирски в своята книга “Пътят на щастието“. Социалната подкрепа може да се изрази в позитивно взаимодействие с:
– Един приятел;
– Кръг от приятели;
– Семейството;
– Психотерапевтична група;
– Нови приятелства в групи по интереси;
– Социалната подкрепа осигурява:
– Позитивен обратен отговор (фийдбек);
– Окуражаване
– Топлина.

Според авторката генетичните предразположения и външните, независещи от нас обстоятелства обуславят 60% от факторите, които влияят върху нивата на щастие. Останалите 40% заемат нашите преднамерени действия. Това разпределение е илюстрирано на графиката:

Петте стъпки по пътя към устойчивото щастие в книгата на Любомирски са:

1) Позитивни емоции;
2) Точно време и разнообразие;
3) Социална подкрепа;
4) Мотивация, усилие и отдаденост;
5) Навик.

Авторката обръща специално внимание на живеенето в настоящето и следването на потока. Редовното практикуване на благодарност, грижата за душата (религия и духовност) и тялото (медитации и редовна физическа активност) са от основните условия за щастлив живот.

11% от хората са в т.нар „неутрална точка“. Това все още не означава клинична депресия, но е живот „на ръба на отчаянието“. Възстановяването от депресия трябва задължително да се стреми към постигане на тази точка. Целта на практикуващите щастие трябва да е да засилят позитивните емоции, мисли и преживявания, което ще ги държи над тази неутрална точка. Точката на неутралност е отправен пункт за развитието на по-високи нива на съзнание и осъзнат живот – тук и сега.

 

За превенция на депресията е нужно съзнателно да поддържаме стабилни нива на:
–   Положителни емоции/чувства – радост, задоволство, гордост;
– Положително мислене – благодарност и оптимизъм, което води до чувство за благоденствие и благополучие;
–   Позитивни преживявания – редуване на периоди на активен социален живот с релаксация.

Поток

В книгата „Поток. Психология на оптималното преживяване“ Михай Чиксентмихай разглежда темите за това как хората успяват да се радват на живота въпреки злополучията, както и как да се обедини целия натрупан опит в смислена структура, така че човек да е с усещането, че контролира живота си и че той е смислен. Изследванията на автора показват, че човек неизменно е щастлив, когато попадне в състояние на „поток“. Така той обозначава оптималното преживяване на пълна концентрация и отдаденост на конкретната дейност, в което човек реализира най-пълно своя потенциал. Именно посредством това състояние човек е способен да постигне щастието, най-висшата цел на всеки човек и на цивилизацията като цяло. Данните, въз основа на които Чиксентмихай анализира идеята за „поток“, са събрани от над 100 000 различни хора, с най-разнообразни професионални поприща – от скални катерачи до шахматисти.
Ето как авторът описва състоянието на „поток“:
„Това чувства мореплавателят, носещ се в правилния курс, докато вятърът роши косите му, лодката подскача по вълните като жребче, а всичко – платна, корпус, вятър и море – се е сляло в обща хармония, която пулсира в жилите му. Това чувства художникът, когато цветовете на платното се съчетават сякаш по силата на някакво взаимно привличане и пред удивения му поглед се ражда нова, жива форма. Това изпитва и бащата, когато детето за първи път отвърне на усмивката му.
Обратно на разпространеното убеждение, мигове като тези – най-ценните в живота ни – не са резултат от отпуснатост или пасивно съзерцание (макар че и това състояние може да носи наслада, ако преди това сме се потрудили да го постигнем).“

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ


По материали от интернет и от книгите:

Любомирски, С. Пътят към щастието, ИК “Монт”, София, 2009;

Селигман, М. Благоденствие, ИК “Хермес”, София, 2017;

Чиксентмихай, М. Поток . Психология на оптималното преживяване, ИК”Хермес”, София, 2016;

Фром, Е. Да имаш или да бъдеш, ИК “Кибеа”, София, 1996;

Вашият коментар