Холографското съзнание (част първа)

„Най-прекрасното изживяване е мистериозното. Именно то е в основата на истинското изкуство и истинската наука. Който не знае това и вече не е в състояние да се възхищава и да се пита, е все едно мъртъв, а очите му са замъглени.“
Алберт Айнщайн


„Каквото горе, това и долу, каквото долу, това и горе“. Това гласи вторият Херметически принцип – Принципът на съответствието. Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното.


Този принцип означава, че има съответствие между законите и проявленията от различните нива на Съществуването. Вселената е една гигантска холограма и във всяка част се съдържа информация за цялото. И ако искаме да познаем света и да разберем някаква загадка, можем да приложим този принцип. Защото – „каквото горе – това и долу“ – т.е. , за да познаем света, трябва да познаем първо себе си.

Струни, плетки, холограми?

За да разберем как работи мозъкът е нужно леко да надникнем в дебрите на теоретичната физика. Това ще ни даде повече светлина относно въпросите за тъканта на мисълта, мигновения пренос на информация, явления като прекогницията, архетиповите преживявания, срещите с колективното несъзнавано, психокинезата, телапатията, преживяванията лизки до смъртта и дори самата смърт.

Тук идва мястото на холографската теория за устройството на Вселената и мозъка като частен случай на тази теория. Но първо да уточним ролята на Струнната теория в холографския модел. И големите, и малките тела са всъщност част от едно неразривно цяло и се подчиняват на едни и същи закони. Именно тук идва нуждата от унификация, единна теория за всичко.

Струнната теория

На помощ идва една сравнително нова концепция, плод на теоретичната физика – Струнната теория, обяснена подробно и на достъпен език в книгите на Брайън Грийн. Представете си струните – изключително малки, невидими трептящи влакънца енергия, коренно различни от познатия ни модел за елементарните частици. Всяка от тях трепти по точно определен начин, благодарение на единадесетизмерни миниатюрни структури, и така формира определена субатомна частица. Формата на струните е определяща за свойствата и точните стойности на частиците. Суперсиметрични, те изграждат основите на елегантната ни Вселена. Техните закони важат както за големите, така и за малките тела, те обясняват и дават математически доказателства и на Теорията на отностителността, и на Квантовата физика едновременно.

 

Суперструнната теория ни представя един напълно нов за нашите разбирания свят. Единадесет измерения, невидими за човешкото око. Нашите разбирания за света се простират само до трите измерения, осезаеми за сетивата ни. За да си представим останалите измерения на Струнната теория, трябва да погледнем с ума си, да отворим съзнанието си за фантастичното и недoпустимо за традиционната физика гледище.

Квантово заплитане и квантова телепортация и връзката им с тъканта на мисълта

Квантовата телепортация е процес, при който квантовата информация се предава от едно място на друго с помощта на по-рано споделено квантово заплитане между изпращащата и получаващата квантови системи. Миналата година в Китай беше осъществена квантова телепортация между Космоса и Земята на разстояние над 1,2 хиляди километра. Данни за експеримента и изследването на китайските учени е публикувано в списание Science. Кратко съобщение за експеримента е направил и Научно-техническият университет на Китай. Този експеримент и още редица други като него могат да послужат като нагледен пример за скоростта на пренос на информация и природата на мислите. Мигновената телепортация на информация е интересен физичен проблем, защото се нарушава принципа на локалността, според който състоянието на обекта може да оказва влияние само на близкото си обкръжение.

Ноосферата и “ефекта на пеперудата”

Терминът и концепцията за „ноосферата“ са въведени в науката от руския академик Владимир Вернадски. Като изходна точка на изследванията Вернадски разглежда така наречената “цефализация”- процесът на увеличаване на масата на мозъка и вследствие на това еволюционно ускоряваното развитие на човешката нервна система. Налице е скок – от инстинкт към мисъл, следователно, еволюцията на биосферата отива в посока на развитие на съзнанието, т.е. формирането на ноосферата. Оттук и заключението: нематериалната мисъл на човека става геологичен фактор, който съществено трансформира планетата. Планетата придобива вид планетарен мозък, който поема отговорност за по-нататъшното му развитие. Ноосферата е „пространството” в което всички хора, растения и животни осъществяват своята емоционална и ментална дейност. Това е „пространството” на психичната реалност. Всичко, което се случва в това „пространство” с едно живо същество, се отразява на всички останали живи същества. С тази концепция могат успешно да бъдат обяснени явления като “ефекта на пеперудата”, “критичната маса” или “ефекта на стотната маймуна” и цялостната концепция за колективното несъзнавано.

 

Теорията на торсионните полета

Тази теория се базира върху допълнение на теорията на относителността, направено от френския математик Ели Картан през 1922 г. Преносът на информация в ноосферата се осъществява посредством т. нар. “торсионни полета”. Те имат уникални свойства и се пораждат при наличие на въртеливо движение наречено спин, а при определени условия могат да се самогенерират. Повявяват се не само при източник, но и при изкривяване на физичния вакуум. Всяка линия, дума, буква, звук нарушават неговата еднородност и той реагира, като създава торсионни полета. Те могат да се създават и с мисъл, която има торсионна природа, и това вече се доказва с прибори. Торсионните полета предават информация, а не енергия. За тях няма ограничение във времето. Те са основа на света.” Според акад. Акимов , един от създателите на теорията за торсионните полета, те са полета от самостоятелен клас и се пораждат от наличието на неутрино. Тази частица няма енергия и маса, а само спин и върху нея може да се влияе чрез произволен източник, в който е създаден спин.

Торсионните полета представляват полета на усукване, осъществяващи далекодействуващи взаимодействия, действащи мигновено и разпространявайки информацията в тях чрез средата на физическия вакуум. Тези далекодействащи сили пренасят информация свързана с геометричните свойства на пространството.

 

Квантовото заплитане доказва съществуването на далекодействуващите сили. Ако два електрона се намират в даден момент в непосредствена близост, така че да могат да си влияят един на друг със силата, произтичаща от техния спин, то тази връзка остава завинаги в Историята на Вселената, независимо от това къде те ще се намират след това събитие.

Акад Генадий Шипов казва още: ”Мисълта представлява самоорганизиращи се полеви образувания. Това са сгъстявания в торсионното поле, удържани от него от само себе си. Ние ги усещаме като образи и идеи.” Торсионните полета са петото състояние на веществото. От тях се състои физичният вакуум, където се раждат елементарните частици. Те образуват атомите и молекулите, които създават всички възможни състояния на веществото.

Ако приемем, че в мига на раждането си Вселената се е намирала в състояние на парадоксална сингулярност, то можем да напрвим извода, че цялата енергия (намираща израз и в материята – Вселената съставлява 99,999999 % вакуумна информация, а материализираната информация е 10 на минус десета степен %) в този далечен момент е била едно неразривно цяло. От тук следва, че всяка частица във Вселената е в постоянна връзка с всички останали – независимо от времето и разстоянието между тях. Не съществуват изолирани системи – всяка частица на Вселената се намира в мигновена връзка с всички останали.

Това намира израз и във фракталната теория за устройството на Вселената. Според тази теория фракталите въплъщават принципа на повторението – копия, които в изобилие присъстват в природата. Самоподобието може да се срещне във формите на молекулите или галактиките. Всички обекти във Вселената се самопроникват един в друг.

 

Следва продължение


По материали от интернет и от книгите:

Грийн, Б. Елегантната вселена, ИК “Изток-Запад”, София, 2004;
Грийн, Б. Тъканта на космоса, ИК “Изток-Запад”, София, 2005;
Грийн, Б. Скритата реалност, ИК “Изток-Запад”, София, 2011;
Stanislav Grof, Beyond the Brain (Albany, N. Y.: State University of New York Press, 1985);
Толбот, М. Холографската вселена, ИК “Изток-Запад”, София, 2004;

Вашият коментар