Хармония на хаоса*

„…и без каквато и да било пресиленост на Абсолютното нищо може да се придаде статут на Творец или Създател, тъй като от Него започва всичко… И това Нищо твори не материя, а планове-замисли“. – Г. Шипов

Тази статия е особено специална за мен. Чрез нея за първи път правя опит да събера знанията си за устройството и функционирането на Вселената на едно място. Изводите, до които съм достигнала, са плод на дългогодишните ми интереси в сферата на квантовата физика, теоретичната астрофизика, струнната теория и информационно-торсионната теория.

Да започнем отначало

Напоследък на науката все повече ѝ се налага да признае съществуването на Свръхсъзнание, Абсолют, Бог или каквото друго име бихте искали да Му дадете. Квантовата физика казва, че частицата не би могла да съществува без наличието на страничен Наблюдател. Погледнато в уголемен мащаб, това важи и за нашата Вселена, както и за всички останали възможни паралелни Вселени. За произхода и природата на Абсолюта е невъзможно да се говори от човешка гледна точка. Обобщено – Той е нищо (отсъствие на всякакви частици), съдържащо потенциала да сътвори всичко. Достатъчно е да знаем едно Негово основно свойство – да твори.

Бог е математик

Абсолютът не твори материя, а чертае планове. Той е Архитектът, по чиито „чертежи“ се изграждат блокчетата на Вселената. Тук идва мястото на информационната теория. Според нея реалността се дели на проявена (материална) и непроявена (идеална). Информацията за всичко се съдържа в непроявената част на реалността – там се съхраняват плановете, матриците на Сътворението. Цялата симетричност и хармоничност на Вселената не е случайна – информационните кодове са тези, които правят всичко да изглежда такова, каквото е и да е перфектно до най-малкия детайл.

Едно от свойствата на информацията е, че за нея не важат константите на физиката – дори Айнщайновата скорост на светлината. Информацията се разпространява мигновено и това нейно свойство стои в основата на „необикновените“ явления като телепатия, телепортация и пътувания през време-пространството.

Една газирана Вселена, моля!

Знам, че газираното не е най-полезното нещо, но за целите на науката, ще направим един мисловен експеримент. Представете си бутилка с газирана течност. Не бихте могли дори да опитате да преброите мехурчетата газ вътре, защото те постоянно се пукат и се образуват нови. Така действат и Вселените. Погледнато от безкрайната перспектива на безвремието, черните дупки поглъщат Вселените, а белите дупки (квазари) ги раждат. Особеното тук е запазването на информацията, която успява да премине от една Вселена в друга. Кодовете на Сътворението остават непокътнати.

Фракталното съзнание

Според класическото определение: „Фракталите са фигури, получени в резултат на раздробяване на части, подобни на цялото, или при едно и също преобразуване, повтарящо се при намаляващи мащаби“. Във фракталния принцип стои ключът за Божествената природа на нашето съзнание. Ние сме творци в развитие – също като Абсолюта, който ни е сътворил по свой образ и подобие и ни е дал свободна воля, за да СъТворяваме светове заедно с Него.

Уравнението на Вселената

Златното сечение е принцип, присъстващ в цялата Вселена – от черупката на малкото рапанче, до гиганските галактики. Каквото горе, такова и долу – гласи един от херметическите принципи. Няма практическа разлика в информационния строеж на микросвета и на макросвета. Едно число – 1.61803398875 изразява принципа на перфектните пропорции, които се повтарят както в органичната, така и в неорганичната материя. Това число е неизменна част от матрицата на Сътворението.

Златното сечение е използвано от гениалния Леонардо да Винчи за определяне на идеалните пропорции на човешкото тяло. Така той имплементира езика на Бог в своите непреходни произведения. 

Геометрия на пространството

В митът за пещерата и сенките (целия текст можете нда намерите в Интернет) Платон представя теорията за формите (идеите), които представляват най-висшата реалност. Те са първоизточникът и основата за разбиране на света. Именно това представляват и кодовете в непроявената реалност.

Платоновите тела представляват пет правилни многостени. Това са куб, тетраедър, октаедър, икосаедър и додекаедър. Те съответстват на пет елемента – земя, огън, въздух, вода и етер (прана). Кубът на Метатрон (извлечен от Цветето на живота) съдържа в себе си Платоновите тела.

Тези правилни многостени са в основата на сакралната геометрия. Геометрията има свойството да изменя информационната структура на пространството и да въздейства върху физическия вакуум като извлича от там всичко необходимо за човека в материален и духовен план. Това свойство на геометрията се използва от посветените в продължение на хилядолетия. За целта са построявани и изработвани различни структури като пирамиди, храмове, амулети, икони, символи, пиктограми и всякакъв тип енерго-информационни регулатори.

(За конкретните механизми на въздействие на геометрията върху пространството ще бъде нужна отделна статия, специално посветена на торсионните полета.)


*Статията е озаглавена по едноименната книга на Татяна и Виталий Тихоплав „Хармония на хаоса“. Идеите в текста до голяма степен са вдъхновени от трудовете на авторите.

 

Вашият коментар

Мозъкът без зърнени храни – мисията възможна