(Про)буден ли си? (част първа)

„Греби греби, греби с лодката си леко,             

надолу по речното течение. 

Весело, весело, весело, весело – 

животът е съновидение.“ 

Из  „Тайната школа – завръщането на мирния войн“ от Дан Милман

Осъзнатият сън на Бог

“Каквото горе, това и долу, каквото долу, това и горе”. Това гласи вторият Херметически принцип – Принципът на съответствието. Горе звездите и планетите танцуват под звуците на Бетовен. Долу един Бетовен започва да пише музика, подбутнат от директното движение на довчера ретроградния полубог Меркурий. Без Бетовен Меркурий нямаше да иска да върви напред, сигурна съм. Дори полубоговете имат нужда от муза. А боговете още по-голяма.

Така и Онзи, който не може да се назове решил да се самовдъхнови. Един ден или нощ си седял той в безвремието, клател си краката в бездната и си мислел или пък изобщо нищо не мислел. И взел, че заспал. И започнал да сънува. Вселената. В този осъзнат сън Абсолютът се мултиплицирал и се самосъздал, за да може да се огледа в себе си. И за да е по-интересно, направил така, че да няма пълен контрол над Творението си и му дал свободна воля. Пуснал си Бетовен и зачакал. Няколко еона вечност, безброй вселени и едно дихание… Без начало и без край.

Един Дзен коан звучи така:

„Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда. Истинска пеперуда, пърхаща с крилца насам-натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се съзнавах като човек. Изведнъж се събудих и си казах, че отново сам аз. Но кой бях аз? Вече не зная дали съм човек, сънувал, че е пеперуда, или съм пеперуда, която сънува, че е човек…“

 

Завъртане около остта

Дервишите казват: “Идвам от Бога и вървя към Бога”. И танцувайки, точно като тях, и ние се завъртаме във вечния кръговрат. Въртим се около остта си и целта ни е да се опознаем по-добре. Тогава ще разберем и Меркурий, и Бетовен… и Бог. Руми (Джеллаладин Руми) казва, че Бог е по-близо до нас, отколкото ние самите сме близо до себе си. Ние сме направени по образ и подобие на Твореца, което автоматично означава, че ние самите сме родени творци. Няма нужда да се учим на нещо, което ни е вътрешно присъщо – само трябва да си го припомним…

(Про)буден ли си?

В древна Индия един скитник в гората срещнал Буда, дез да го познае.

– Ти магьосник ли си? – попитал скитникът.

Буда се усмихнал и поклатил глава.

– Сигурно си някой цар или велик войн!

Буда отново отрекъл.

– Тогава, кое е онова, което те прави толкова различен от всички, които съм срещал някога? – попитал скитникът.

Буда го погледнал. Щом очите им се срещнали, погледите им останали вперени един в друг. Буда казал:

– Аз съм Пробуден.

Първата крачка по пътя към самите нас е събуждането от съня или осъзнаване на илюзорната действителност. Съзнателният живот е този, до който великите посветени са се докосвали – Христос, Буда, светци, отшелници, странници, учители от всякакви рангове – това са само имена, проявления на степените на пробуденото съзнание. Този, който съумее да остане осъзнат по време на пътуването си в материята, има реален шанс да излезе от колелото на Самсара (цикълът на преражданията). Душата идва на този свят, за да преживява съзнателно, не да се носи без цел по течението. Именно това е Тайната, пазена така грижливо от някои затворени общества през вековете и до днес. Хората, членуващи в тези общества обаче, са пропуснали една малка подробност – да спазват закона за даването (Учителя Петър Дънов говори подробно за ефектите от изпълнението му). Спазването на Вселенските принципи осигурява вратата към така наречения “Рай”. А ключът за тази врата е в нашата Душа.

 

Парадокс, Хумор и Промяна

Една случка със суфи мъдреца Настрадин Ходжа изразява естеството на парадокса. Когато го помолили да бъде съдия на спора между двама души с противоположни гледни точки, изслушвайки първия, той заявил:

– Прав си!

След като изслушал и втория човек, Настрадин казал и на него:

– Прав си!

Тогава един страничен наблюдател отбелязал:

– Не може и двамата да са прави!

Настрадин се почесал по главата и отвърнал:

– Прав си!

Тук идва ред да зададем няколко екзестенциални въпроса:

  • Съществува ли време?
  • Имаме ли всъщност свободна воля или всеки наш избор е предопределен?
  • Илюзия ли е Егото?
  • Смъртта край ли е или ново начало?

Трябва ли винаги да има един отговор? Животът не е черно-бял филм, а многоцветен калейдоскоп. Няма верен и грешен отговор, няма една истина. В Ин винаги има Ян, както и обратното. Отговорът е в баланса, не в противоречието. Истините са толкова, колкото са и съзнанията, които ги сънуват. И истината е само една. За да се получи светлина, трябва плюсът и минусът да се слеят.

Будистката загадка за Петте истини гласи така:

„Вярно е. Погрешно е. И е вярно, и е погрешно. Не е нито вярно, нито погрешно. Всичко съществува едновременно.“

 

С чувство за хумор

Тук не става дума за вицовете (макар, че понякога са много полезни). Обръщам внимание на едно по-различно чувство за хумор – вселенският трансцедентен хумор. Какво означава това? Когато се изправиш пред висока планина (някакъв проблем), представи си, че си на нейния връх. А сега, че си на върха на по-висока планина. На върха на Света. В друга галактика. А сега пак погледни себе си. Можеш ли да се видиш от толкова високо? Животът е игра, която можеш да играеш като че ли не е нещо толкова важно. Намяляването на важността осигурява спряване с всички „проблеми“. Имаш избор – да останеш ангажиран със света или да се издигнеш мад него. А най-добре е да намериш баланса между двете – да живееш в света, но с вкючена осъзнатост. Така винаги ще можеш да се усмихнеш на себе си и на ситуацията. Неслучайно е казано, че самоиронията е най-висшата форма на интелигентност.

 

Едиственото постоянно нещо е промяната

Животът се редува със смъртта, както денят с нощта. Времето е река от преминаващи събития. Буда казва: „Всичко, което има начало, има и край. Постигни мир с това и всичко ще бъде наред“. Според закона за запазване на енергията: „Енергията не се създава и не се губи. Тя само преминава от една форма в друга“. Лекарството за страхът от промяната се казва приемане. Ако приемем естествения кръговрат на събитията, ще разберем, че всичко е една безкрайна синусоида.

Свободна воля? 

Ако успее да направи разумът свой съюзник, душата ще стане господар на реалността. Тук идва ролята на това, което ни отличава от животните и растенията – именно свободната воля или с други думи – силата на чистото намерение. Тази специална сила, която притежаваме, е способна да измени дори това, което ни е “предначертано” в наталната ни карта (начинът, по койо са били подредени небесните енергии в мига на нашето раждане). Просто трябва да решим какво искаме, да се протегнем и да си го вземем. (Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори – Матей 7:7).

Изберете да имате свободна воля! 

Ако имаме намерението да се променим и търпението да почакаме, Вселената непременно ще ни подаде ръка!


Вдъхновено от книгите на Дан Милман:

„Пътят на мирния Войн“;

„Свещеното пътуване на мирния Войн“;

„Пътуванията на Сократ“;

„Законите на Духа: мощни истини за изграждането на живота“;

„Тайната школа – завръщането на мирния войн“.  

Вашият коментар