Китайската медицина – древната психосоматика

Здравето е състояние на духовна и физическа хармония с природата”

Биомедицинският модел и неговата алтернатива – биопсихосоциалният модел

Биомедицинският модел се основава на две основни предположения: редукционизъм и материализъм. Редукционизмът се отнася до мнението, че индивидът може да бъде разбран чрез изучаване на неговите най-малки съставни части. От тази перспектива болестта може да бъде разбрана чрез изследване на биохимичните процеси. Материализмът е възгледът, че индивидите са физически същества, чиито съществуване и функции могат да бъдат обяснени единствено от принципите на физиологията, анатомията и биохимията. По този начин моделът не оставя място в неговата рамка за социалните, културните, психологическите или поведенческите измерения на болестта.

Биопсихосоциалният модел на Енгел твърди, че здравето и болестта се определят от взаимодействието между биологичните, психологическите и социалните аспекти на живота на човека.

Холистичната перспектива на Китайската медицина

Философската основа на китайската медицина е в това, че човешките същества живеят между небето и земята (т.е. макрокосмос) и включват миниатюрна вселена в себе си (т.е. микрокосмос). Освен това здравето се постига чрез поддържане на тялото в хармония по отношение на вътрешните психологични функции, както и на външните социални и екологични условия. Общият холистичен възглед за връзките между човешките същества и вътрешните и външните фактори и Ки (Чи, Прана, жизнена енергия) и каналите на тялото (меридианната система), служи като основната рамка за китайските здравни и медицински теории и практики.

Ин-Ян (Ying-Yang)

Теорията за Ин и Ян предоставя рамка за разбирането на здравето и болестта. Според тази теория човешкото тяло е органично цяло, съставено от елементи с противоположни аспекти във взаимно допълващи се и взаимодействащи системи. Някои от тези елементи се класифицират като Ин-елементи, които са отрицателна енергия, представляваща силите на тъмнината, студа и празнотата

(вътрешност на тялото, стъпала, системни органи, които контролират съхранението на жизненоважни вещества – сърце, черен дроб, далак, бял дроб и бъбреци). Ян се счита за положителната енергия, която трансформира веществата и произвежда светлина, топлина и пълнота. Външната част на тялото, главата и системните органи, които транспортират и усвояват храна (жлъчен мехур, стомах, тънките и дебелите черва, пикочния мехур). Изпитването на нещастие и тъга (емоции), функцията на бъбреците (физическо състояние), водата и нощта (природни условия) са типични примери за Ин. За разлика от тях, огненият темперамент и хиперактивност, черен дроб, огън и ден са примери за Ян.

Елементи от естествената и социална среда са също така класифицирани като Ин и Ян. Докато Луната, Земята, бедността, тъгата и някои храни (например свинско месо, риба, пресни плодове) се считат за Ин, слънцето, небето, огъня, доброто, богатството и такива храни, като пилешко, говеждо, яйце и пикантни храни се класифицират като Ян.

Баланс+ограничение

Смята се, че Ин и Ян са в постоянно променяща се връзка и противопоставяне един на друг. Този динамичен баланс е свързан с взаимно ограничение. Докато балансът между силите на Ин и Ян води до здраве, превесът на единия над другия води до болест. Такъв дисбаланс в Ин и Ян може да бъде причинен от външни патогенни фактори, които тялото среща, или чрез промени в устойчивостта на тялото (например вътрешна слабост или нараняване).

У Син (Wu Xing)

У Син представлява петте състояния (или фази) във функциите на живите същества. Всяка фаза се отразява в елемент в природата, сезон, част от тялото и психологическа функция. Петте елемента са свързани и взаимодействат един с друг. Всеки елемент може да улесни и да възпрепятства функцията на друг елемент в рамките на своето ниво. За пример, водата улеснява растежа на дървесината, което от своя страна улеснява силата на огъня. Земята или почвата могат да възпрепятстват движението на водата, която, от своя страна може да попречи на пожар. Има и други процеси сред петте елемента, като например взаимна регулация (регулиране на ефекта от улесняване и инхибиране на всеки елемент може да бъде ограничен от други фактори). Подобни модели на взаимодействия могат да бъдат идентифицирани в петте органа, сезона, цветове и емоции. Според моделът, например, радостта и щастието могат да улеснят желанието и да попречат на скръбта или притеснението, докато страхът може да улесни гнева и да попречи на радостта. Други емоции също могат да се повлияват една от друга. В допълнение към взаимното влияние и регулиране сред елементите, функцията на едно ниво (например екологично ниво) влияе и е повлияна от движението и прехода на други нива (например физическо ниво).

5-те елемента

Дърво

Огън

Земя

Метал

Вода

Органи

Черен дроб

Сърце

Далак

Бели дробове

Бъбреци

Лицеви съответствия

Очи

Език

Уста

Нос

Уши

Телесни системи

Нерви, сухожилия

Кръвоносна система

Мускули,плът

Кожа, косми

Кости, зъби

Емоции

Гняв/

Доброта

Любов/

Жестокост

Безпокойство/ Увереност

Тъга/

Радост

Страх/

Спокойствие

Вкус

Кисел

Горчив

Сладък(неут-рален)

Лют

Солен

Сезони

Пролет

Лято

Между сезоните

Есен

Зима

Посоки на света

Изток

Юг

Среда

Запад

Север

Фактори на околната среда

Вятър

Горещина

Влага

Сухота

Студ

Цвят

Зелен

Розов

Жълт

Бял

Тъмносин

Психосоматика – модерното название за древното знание

В Китайската медицина емоциите са изцяло обвързани с конкретни дейности на тялото и са предмет на външно влияние, включително на смяната на сезоните, промените в метеорологичните условия и други природни условия като вятър, студ, топлина, влага и сухота. Например, сърцето не само контролира кръвообращението, но и “поддържа“ ума. По този начин сърцето, а не мозъкът, играе важна роля в умственото функциониране. Дисфункциите на сърцето, (които могат да бъдат диагностицирани по лилавочервен или подут език), могат да доведат до кома, безсъние, амнезия, нарушен сън, лоша памет и умствено разстройство. Бъбреците се разглеждат като място за резервиране на „основния дух“. Дисфункция на бъбреците може да бъде причинена от прекомерна сексуална активност и може да доведе до замайване, страх и трескави усещания. Белите дробове и стомаха произвеждат жизнена енергия – Ки. Дисфункцията им може да отслаби или намали Ки и да забави жизненоважните процеси. Типичните психологически симптоми, свързани с намаленото Ки, са прекомерна тревога и тъга. В допълнение, чернодробната дисфункция често се проявява като раздразнителност и гняв, а проблемите със далака са свързани с желанието и „мислене твърде много“.

Външните фактори също усилват енергийните деформации в органите. Прекаляването с алкохола и тютюна може да предизвика натрупване на топлина, което тялото превръща в огън. Пожарът, който може да повлияе на черния дроб, допълнително причинява главоболие, зачервени очи, горчив вкус в устата и зачервено лице. Вредите, причинени от пожара в черния дроб, също причиняват увреждане на неговата способност да осигури свободен поток на Ки и по този начин може да доведе до раздразнителност. От друга страна, прекомерната радост или прекомерният страх може да навреди на сърцето, причинявайки сърцебиене и безсъние. Гневът и емоционално разочарование може да предизвикат чернодробна дисфункция, замайване, тежест в гръдния кош и болка в горната част на корема.

Прекомерната скръб, тъга и „премисляне“ може да причинят дисфункция на далака и стомаха. Страхът може да понижи Ки на бъбреците и може да доведе до проблеми с контрола при уриниране. Прекомерното безпокойство и гняв също могат да причинят лоша циркулация на кръв, която от своя страна може да причини появата на тумори.

Следва продължение


Литература:

Handbook of Cultural Health Psychology

Първи стъпки в Китайската медицина – Д-р Чън Цихун

One thought on “Китайската медицина – древната психосоматика

Вашият коментар