Йога и/или психоанализа?

„Йога е пътешествието на себето, през себето, към себето.“ – Бхагават Гита

Това е една статия, посветена на двете водещи теми в живота ми – Йога и Психология.

Йога или психоанализа? – Нека заменим „или“ с „и“

Голяма част от литературата за йога и психоанализа се фокусира върху приликите и различията между тези лечебни традиции. (Brar, 1970; Chakraborty, 1970; Neki, 1967; Vaidyanathan & Kripal, 1999). Какво ще стане обаче, ако използваме йогата и психоанализата, за да ги допълваме взаимно? Как би могло да се постигне подобно партньорство в хода на анализа и какви ще са последствията от това? Ако наблюдаваме, че йога улеснява психоанализата, как разбираме тези ефекти в светлината на настоящите невро-психоаналитични концепции?1

Юнг и Патанджали

Материалистичните и фундаменталистките редуктивни идеологии замъгляват нашата способност да преживяваме директно нуминозните преживявания. По този начин, като се има предвид тежестта на наблюдаваното и измеримото в ортодоксалната наука и често отхвърлянето – както на душата, така и на субективното, средството за съвместяване на науката и религиозния опит продължава да ни убягва. Като противовес на това затъмнение, юнгиански ориентираната дълбинна психология се е развила като емпирична наука за несъзнаваното, изследвайки както субекта, така и обекта и предлагайки теории и практики, които насърчават психо-духовното развитие на личността.

Независимо от културните и епохалните различия, съпоставими доказателства за процеса на психичното развитие на К. Г. Юнг могат да бъдат намерени в източната традиция на класическата йога на Патанджали. Въпреки това, като се има предвид повишеното присъствие на невронауката, никаква психология, и особено никаква психология, която подкрепя душата, вероятно това течение няма да оцелее дълго, без да намери съюз с обективната наука за измерване на мозъчната активност. При по-детайлно разглеждане на емпиричните измервания на Юнг и Патанджали, афективната невронаука може да ни предложи съвременен и обективен начин, чрез който да изградим моста между трансцендентното и иманентното и така да се насърчи развитието на съвременната наука за свещеното познание.2

Асана, пранаяма, медитация

Всички йога програми се състоят от комбинация от дихатени практики (пранаяма), пози (асани) и медитация. Различните йогийски школи наблягат на вариации в интензивността и фокуса в рамките на тези основни компоненти. Например вариациите в скоростта и дълбочината на дишането и използването на устата, ноздрите и гърлото водят до различни резултати, а някои техники имат мощен ефект върху енергията.3


Литература:

1Gerbard, P. L. Yoga and Neuro-Psychoanalysis, in Bodies in Treatment: The Unspoken Dimension, ed. Frances Sommer Anderson (New York: Analytic Press, 2008), pp. 127-150;

2Whitney, L. Jung, yoga and affective neuroscience: Towards a contemporary science of the sacred, in Cosmos and History, January 2018, 14(1), pp. 306-320;

3Gerbard, P. L. Yoga and Neuro-Psychoanalysis, in Bodies in Treatment: The Unspoken Dimension, ed. Frances Sommer Anderson (New York: Analytic Press, 2008), pp. 127-150;

Следва продължение…

Вашият коментар