Йога и/или психоанализа? (втора част)

Три вида напрежение

„Йога е прекратяване на движението на ума. Тогава има пребиваване в собствената форма на Себето.“ – Патанджали

В йога ние разглеждаме проблемите, породени от напрежението, с широк перископ. Смятаме, че ако умът е напрегнат, така ще е и със стомаха, а ако стомахът е напрегнат, тогава и цялата храносмилателна система също ще бъде напрегната. Това е порочен кръг от събития. Затова в йога отпускането и освобождаването от напрежение са от основно значение.

Това вътрешно напрежение води до колективно психологичеснко напрежение, което се проявява в нещастен семеен живот, хаос и липса на ред в социалния живота, както и в агресия и воюване между обществата и нациите. Всички йога текстове недвусмислено твърдят, че мир може да бъде постигнат единствено вътре в нас, а не чрез фокусиране върху външния живот. Затова, за да се създаде мирен свят, първо трябва да се научим да се отпускаме и да хармонизираме нашето собствено тяло и ум. Йога философията, както и съвременната психология, изброяват три основни типа напрежение, които са отговорни за цялата агония на модерния живот:

Физическо (мускулно) напрежение: Този вид напрежение е свързано с дисбаланс в тялото, нервната и ендокринната системи. То се отстранява лесно посредством дълбока физическа релаксация.

Емоционално напрежение: То произлиза от различни дуалности като любов/омраза, печалба/загуба, успех/провал, щастие/нещастие и е по-трудно за освобождаване, тъй като ние не сме способни да изразим нашите емоции свободно и открито. Често отказваме да ги признаем и така ги потискаме, като произлизащото от това напрежение отива все по-надълбоко. Не е възможно да отпуснем този вид напрежение чрез нормалния сън. Имаме нужда от метод като йога нидра (дълбока релаксираща техника), с помощта на която цялата емоционална структура на ума се успокоява.

Умствено напрежение: То е тезултат от прекалена умствена дейност. Умът е водовъртеж от фантазии, объркване и колебания. През целия ни живот преживяванията, регистрирани от нашето съзнание, се натрупват в менталното тяло. От време на време те избухват, влияейки на тялото, ума, поведението и реакциите ни. Когато сме тъжни, ядосани или раздразнени, ние често присъждаме това състояние на някаква външна, повърхностна причина. Но основната причина за неестествното поведение на човека е акумулираното напрежение в ума. Медитативните техники (вътрешната тишина) помагат умственото напрежение да се освободи.

Вътрешният шум не е нищо друго освен всички наши мисли, емоции, чувства, реакции, комплекси, страхове, вина. Всичко, което се намира в ума ви и ви пречи да сте спокойни, се смята за вътрешен шум.1

“Осморният път” в Йога

Йога е уникална система не само за индивидуална здравна профилактика, но и за комплексно самоусъвършенстване на личността. Според йогите здравето е усет за хармония, висока работоспособност, издръжливост при извънредни обстоятелства и творческо дълголетие. Системата йога посочва пътя към балансиране на взаимодействията между психиката и тялото, към поддържане на оптимална вътрешна среда на организма – хомеостаза.

В обобщен вид йога се тълкува като метод за хармоничното свързване, сливане, общуване на човека (микрокосмоса) с природата (макрокосмоса).

Съществуващото разделяне на йога на отделни видове е формално. Има една система с 8 степени, които съставляват класическата система йога. Това е онази оригинална йога, която намираме обяснена в “Йога сутра” на Патанджали.2

Осемте степени са:

1.Яма – себеовладяване или правила за обществено поведение (между отделните личности).

2.Нияма – ограничение или кодекс на личното поведение (вътреличностна дисциплина).

3.Асана – телесни положения или пози, упражнения.

4.Пранаяма – контрол върху дишането или ритъма на дишане.

5.Пратиахара – оттегляне на сетивата или “откъсване” (относителна независимост на ума от сетивата).

6.Дхарана – концентрация на мисълта.

7.Дхиана – медитация (процес на вникване в същността на обекта на съсредоточаване).

8.Самадхи – самореализиране или просветление (състояние на пълно вникване в същността на този обект).3

Източници:

1Сарасвати, С. Ш. Спокойният ум, Българска йога асоциация, София, 2014, с. 9-11;

2Патанджали е древноиндийски мъдрец, философ, основател на философско-методологичната школа Йога. Счита се за автор и съставител на запазения и до днес писмен труд „Йога сутра“ („Йога нишки“), наброяващ 196 сутри.

3Евтимов, В. Йога – практическо ръководство, Медицина и физкултура, София, 1981, с. 13.

Следва продължение…

Вашият коментар