„Филемон се появи най-напред в един мой сън. Филемон и другите фигури от моите фантазии решително затвърдиха у мене убеждението, че в психиката има неща, които не правя аз; те възникват сами и имат собствен живот. Филемон представляваше някаква сила, която не бях самият аз. С него водех разговори и той изричаше неща, които не бях мислил осъзнато. Обясняваше ми, че се отнасям към мислите си така, като че ли аз лично ги създавам, докато те според него водят свой собствен живот… По този начин той постепенно ми обясни психическата обективност, „реалността на психиката“. Тогава ми изглеждаше твърде реален, като жива личност. с него се разхождахме из градината и за мене той представляваше онова, което индийците наричат „гуру“.
