Честотите - начин на употреба (продължение)

„He said in the cosmos is a single sonic sound that is vibrating constantly…

And if we could grip and hold on to the note… We would see our minds were free…oh they’re free“

Judas Priest – „Dreamer/deceiver“

Преди време попаднах на една статия в мое любимо списание. Там се говореше за това как различните музикални честоти влияят на растенията. В БАН също имат разработки в областта и по-точно как музиката въздейства върху синтеза на някои вещества в тях. По същата логика ние, като едни ходещи растения, също се влияем от музикалните честоти.

Френският квантов физик и музикант Жоел Стърнхаймер успява да обясни как музикалните фрази влияят върху развитието. Разработките му се основатат на факта, че звукът е вълна. Според него всяка от аминокиселините, участващи в белтъчния синтез, излъчва електромагнитни вълни, чиято честота може да бъде установена. Тези вълни се излъчват, когато аминокиселините се свързват, за да образуват протеини. Така протеинът може да бъде представен чрез мелодия и записан с ноти. Той композира и мелодии, които съответстват на дадени протеини. Дължината на нотата съответства на реалното време, което е нужно на аминокиселината да застане там, където трябва. Той предупреждава тези, които решат да повторят неговите експерименти, че звуковите последователности могат да въздействат и на хората. Един от неговите музиканти получил проблеми с дишането, след като изсвирил мелодията на цитохром С.

Какво представляват бинауралните ритми?

Явлението бинаурални ритми е открито от немския експериментатор Хайнрих Доф през 1839 г. Робърт Монро също говори за тях в създадения от него „Институт Монро“.

Същността се състои в това, че ако на всяко ухо поотделно чрез слушалки или стереосистема се подава един и същи звуков сигнал с различна честота, мозъкът наслагва двата сигнала и възприема разликата между тях като естествен ритъм с ниска честота. Това всъщност е бинауралният ритъм. Явлението възниква при честота 1000-1500 Hz на отделните сигнали и разлика до 30 Hz. Това е така, защото бинауралните ритми се чуват от човешкото ухо добре при честотна разлика до 30 херца, защото тя отговяра на нормалната ЕЕГ. Ако едното ухо слуша чист тон с честота 130 херца, а другото – с честота 122 херца, полукълбата на мозъка започват да работят заедно и слушателят чува чист тон с честота 8 Hz. Това е т. нар.нареченият от Монро звук „фантом”, който се заражда в мозъка на човека само при съпоставяне на електромагнитните вълни, идващи от двете полукълба на мозъка, докато работят синхронизирано.

Неврофизиолозите са открили, че при изкуственото наслагване на бинаурални честоти в няколко слоя може да се създаде ритмична активност на мозъка в необходимата посока. Така е възможно да се постигнат специфичен вид мозъчна активност, определени състояния на съзнанието, а от там и конкретни телесни усещания. Това лесно може да бъде измерено с ЕЕГ.

При бинауралните ритми въздействието върху мозъка се осъществява чрез резонансно взаимодействие с електромагнитните вълни на мозъка. Шаманите са използвали ритъма и танца като средство за постигане на транс като целта е била именно създаването на определена честота и променено състояние на съзнанието. Древните египтяни използвали гласни звуци като песнопения за изцеление, защото вярвали, че гласните звуци са свещени. Тибетските монаси и до днес напяват различни мантри, които резонират с определени енергийни центрове на тялото. Лечебни честоти имат и тибетските “пеещи купи”.

Психоакустика

Психоакустиката е научното изследване на възприемането на звука и цели да разбере как честотите могат да се използват като лекарство. През 1973 г. д-р Джералд Остер, лекар и биофизик, в своятта изследователска статия „Слухови ритми в мозъка“(“Auditory Beats in the Brain,”) доказва как звукът влияе върху това как мозъкът поглъща нова информация, контролира настроението, съня, изцелението и др. и колко бързо става това. По този начин специфични честоти на звука и музиката могат да бъдат използвани за генериране на невротрансмитери като серотонина. Смята се, че различните модели на мозъчните вълни са свързани с производството в мозъка на някои неврохимикали, свързани с релаксация и облекчаване на стреса, както и по-добро учене и творчество, памет и много други. Такива неврохимикали включват бета-ендорфини, растежни хормни, чревни пептиди, ацетилхолин, вазопресин и серотонин.

Допълнителни изследвания потвърждават вярванията, че мозъчните вълни, които са в алфа-състояние (от 8 до 14 Hz), предизвикват вибрация, която позволява да се създаде повече серотонин. По същия начин действа и слушането на класическа музика.

432 Hz – пулсът на Земята

За да разберем лечебната сила зад честотата 432Hz, първо трябва да научим за друга честота, 8Hz. Смята се, че 8Hz е основният „ритъм“ на планетата. Сърцето на Земята е по-известно като “резонанс на Шуман” и е кръстено на физика Винфрид Ото Шуман, който го документира математически през 1952 г.

Шумановият резонанс е глобален електромагнитен резонанс, който произхожда от електрическите разряди между земната повърхност и йоносферата. Това пространство резонира с електромагнитни вълни в изключително ниски честоти от приблизително 7.86Hz – 8Hz.

„Обикновените“ мисловни вълни, създадени от човешкия мозък, варират от 14Hz до 40Hz. Този диапазон включва само някои видове дендрити, принадлежащи към мозъчните клетки, предимно в лявото (по-рационалното) полукълбо на мозъка. Ако двете полукълба на нашия мозък се синхронизират един с друг на 8Hz, те работят по-хармонично и с максимален поток от информация.

Какво не е наред с камертона?

В първа октава, където тонът ла (А) има честота 440Hz, тонът до (С) е около 261.656 Hz. От друга страна, ако вземем 8Hz като начална точка и работим нагоре с пет октави (т.е. със седемте ноти в скалата пет пъти), достигаме честота 256Hz и в този интервал тонът ла(А) има честота 432Hz. Музикалната настройка на ла от първа октава на 432 колебания в секунда, е известна като „научна настройка“. Тази настройка е одобрена единодушно от Конгреса на италианските музиканти през 1881 г. и е препоръчана от физиците Джоузеф Совеур и Феликс Саварт, както и от италианския учен Бартоломео Граси Ланди. За разлика от това, честотата на ла от първа октава от 440 Hz, избрана като световна референтна честота и на която е настроена цялата музика днес, е определена като „дисхармонична“, защото няма научна връзка с физическите закони, които управляват нашата Вселена.

Интересно е проучването върху пациенти на влиянието на 432 Hz музика върху възприятието на тревожност по време на ендодонтското лечение (кореново лечение). Резултатите показват, че всички измерени жизнени показатели намаляват, като се има предвид общия период (по време и след терапията на канала на зъба), при групата пациенти, слушащи музика с честота 432 Hz. (P < 0.05). Това изследване показва ефектите от музикалната терапия върху върху субективното възприемане на тревожност по време на ендодонтската терапия. Музикалната терапия е валиден нефармакологичен инструмент за намаляване на тревожността при травмиращи ситуации и облекчаване на болката.