Има места, на които човек отива само, за да ги посети отново. Това са места, които душата усеща като свой дом, убежище, където да си позволи да вземе глътка въздух…
Днес ще ви разкажа за Гложенския манастир – един от най- саногенните манастири в България – поне за моята душа. За мен това е българската Метеора, но някак по-гостоприемна и с много по-малко туристи, което е много важна подробност 🙂
Високо, високо, високо…
Високо, високо, високо, високо застани, над завист и обида, над дребните сплетни…
Пътят за манастира винаги ми предлага някакви приключения – и трите пъти, в които го посетихме. Първият път всичко беше обвито в непрогледна мъгла. Имах усещането за нещо мистично, тайнствено и магическо. Вторият път дълбок сняг беше покрил всичко пред нас, а на третия път се изля проливен дъжд, който спря за малко – само, колкото да влезем в манастира. Сякаш самото място иска да провери колко е силна волята на хората, които го посещават, и поднася малки изпитания – като в приказките.
Самият път до там е наистина приказен – тесен и виещ се, все по-нагоре в планината. Гарантирам ви, че околността е обитавана от горски елфи и всякакви други приказни същества. Мисля, че даже видях къщичка на хобит 🙂
Манастирът е кацнал на висока отвесна скала – гледката от него буквално спира дъха…
Добре дошли в самия манастир. Всичко тук напомня на средновековна крепост, висока и непристъпна…
Прииска ми се това да е сутрешната гледка от моя прозорец… Ако може всеки ден 🙂
Влизаме в самия храм, където ни чака неговият стопанин – един доста пухкав котарак. Свещеникът ни каза, че чистата енергия на мястото се дължи именно на този смел пазител 🙂
„Господ ни чува и без да палим свещи“
Посегнах да си закупя някакви свещи, както се полага, но за моя изненада чух думите: „Свещите не са най-важното, Господ ни чува и без да палим свещи.“ За първи път чувам свещеник да говори така. Усмихнах се и ми стана много хубаво на душата. Търговията не е успяла да достигне до това място, също както е останало непокътнато и по време на набезите на кърджалиите и черкезите. Дори няма човек, който да продава иконите – всичко е на самообслужване и добра воля.
Истинският пазител на това свято място е Свети Георги. Историята около чудотворната икона в храма е много интересна. Това е една от „летящите икони“, които само показват къде трябва да бъде изграден храм. Така и тази икона на Свети Георги е кацнала на този хълм и е показала мястото, където да се построи манастирът. Самата икона е облечена в ковано сребро и „плаче“ при всеки опит да бъде преместена от мястото си. Легендите разказват, че тази икона лекува и спасява от всякакви беди. Не съм я снимала, някак не почувствах, че е редно. За сметка на това снимах един прекрасен люляк 🙂
Така се чувствах и аз в този храм – пречистена и защитена. Енергията там винаги ме зарежда за дни напред. Незнайно защо, чувствам това място като свой дом – може би някой ден душата ми ще ми разкрие причината. До тогава ще посещавам Гложенския манастир винаги, когато мога. Посетете го и вие и ми разкажете за вашите приключения на това магическо място. И не забравяйте да опитате от вълшебния манастирски боб 🙂
