Холографското съзнание (част трета)

„Не че светът на явленията е повреден, не в ред, лъжлив; не че няма обекти извън нас, на някакво равнище на реалността. Но ако проникнете и се взрете във вселената с една холографска система, ще достигнете до различен възглед, до различна реалност. И тази друга реалност може да обясни неща, които досега оставаха научно необясними: паранормални феномени, синхроничности, очевидното многозначително съвпадение на събития.“ – Карл Прибрам в интервю за Сайколъджи Тудей

Мозъкът като холограма

Неврофизиологът Карл Прибрам изследва определени качества на мозъка свързани с усещането за болка, спомените и тъканта на мисълта. Докато работи върху мозъците на епилептици, той стимулира с електричество различни области на техните мозъчни клетки за негово изумление открива, че когато стимулира темпоралните лобове на своите пациенти в пълно съзнание, те преживяват наново минали епизоди от живота си в ярки детайли.  Нашият мозък има свойството да съхранява всичко, което някога сме преживели и почувствали, дори нещата, които мислим, че не са ни направили впечатление. Той съдържа огромна база данни и работи на квантов принцип, като е способен във всеки момент да “извика” информация за всичко, което може да бъде достъпено от индивидуалния и колективния ни опит. На този принцип работят и квантовите компютри, които не използват единици или нули, а при тях единицата и нулата са заместени от квантова частица, която притежава свойството “квантова суперпозиция”. Фракталната природа на мозъка обуславя феномена на повторение на закодираната информация – частите повтарят модела на цялото. Оттук и идеята на Прибрам, че “спомените са разпръснати навсякъде в мозъка”. Лешли* тренира плъхове да изпълняват разнообразни задачи, докато преминават през лабиринт. След това хирургически отстранява различни части на мозъците им и отново ги подлага на проверка. Целта му е буквално да изреже частта от мозъците на плъховете, която съдържа спомена за уменията, добити при преминаване на лабиринта. За своя изненада открива, че която и част от мозъците им да изреже, той не може да унищожи техните спомен. В края на краищата, пациенти, на които са отстранени части от мозъка по медицински причини, никога не страдат от загуба на определени спомени. Отстраняването на голяма част от мозъка може да направи по-смътни, но никой не излиза от хирургията със загуба на някаква избрана част от спомените си.

Отговор на тази загадка дава холографският модел:

За разлика от нормалните снимки, всеки малък фрагмент от холографския филм съдържа пълната информация, записана върху целия филм. Щом е възможно всяко парче от холографски филм да съдържа пълната информация, потребна за създаване на цялостен образ, тогава изглежда също толкова възможно всяка част от мозъка да съдържа информацията, необходима за възкресяване на цялостен спомен.

И зрението е холографско

Проведено от Прибрам изследване разкрива, че до 98% от оптичните нерви на котка могат да бъдат прерязани, без сериозно да се накърни нейната способност да изпълнява сложни зрителни задачи… Той внимателно измерва електрическата активност в мозъците на маймуни, докато те изпълняват различни зрителни задачи. Той открива, че не само не съществува никакво съответствие едно към едно, но липсва дори забележим модел на последователността, в която електродите се възбуждат. “Тези експериментални резултати са несъвместими с възгледа, че един подобен на снимка образ се проектира върху повърхността на кората.“ Няма съответствие едно към едно между образа, който окото вижда, и начина, по който той е представен в мозъка:

Какъв вълноподобен феномен би могъл да използва мозъкът, за да създава такива вътрешни холограми?

Известно е, че електрическите съобщения между нервните клетки на мозъка (невроните) не протичат самостоятелно. Подобно на малки дървета, невроните имат клончета, и когато дадено електрическо послание достигне края на едно от тези клончета, то го излъчва навън, както вълната в езеро. Тъй като невроните са много плътно натъпкани, тези разширяващи се електрически вълнички – също вълноподобен феномен – постоянно се наслагват една върху друга. Когато Прибрам си припомня това, той осъзнава, че те несъмнено създават едно почти безкрайно и калейдоскопично множество от интерференчни картини, а те на свой ред може би придават на мозъка неговите холографски свойства.

Холографският модел е в състояние да изясни множество загадки на мозъка като: необятната човешка памет (в хода на един средно дълъг човешки живот, мозъкът запаметява информация от порядъка на 2.8х10 20 бита), способността за припомняне и забраване, асоциативната памет, фотографската памет, способността за разпознаване на познати неща и т.н.

Да създава илюзията, че нещата са разположени там, където не са, е най-типичният признак на една холограма (виртуален образ). Хора имат способността да изпитват привидни усещания в места на пространството, където те нямат абсолютно никакви сетивни рецептори. Този процес може да обясни и феномена в “илюзорен крайник”, или усещането, което имат хора, претърпели ампутация, че липсващият крак или ръка все още са на мястото си. Често те преживяват свръхестествено реалистични гърчове, болки и пробождания в тези илюзорни придатъци, но може би преживяваното е холографският спомен за крайника, който все още е записан в интерференчните картини в техните мозъци.

Интерес буди експериментът със саламандри на биолога Пол Пайч от Университета на Индиана: В серия от над 700 операции той реже на филийки, стръсква, разбърква, изважда и дори накълцва мозъците на своите нещастни подопитни, но винаги когато постави отново това, което е останало, тяхното поведение се нормализира.

Ние сме холограма

Пример за това е устройството на човешкото ухо и различните източни методи за алтернативно лечение: акупунктура, акупресура, су-джок, специални масажи и др. За пример са биологично-активните точки на човешкото ухо:  

Енергийното поле на човешката психика

Квантовата психология вече доказа, че мозъкът е своеобразна антена за приемане и предаване на информационни сигнали под формата на психична енергия. Тази психична енергия идва директно от Слънцето и се заражда в далечните квазари. Частиците неутрино, които улавяме от слънчевите лъчи, захранват нашите емоции, воля и интелект. Тази енергия има честота и посока на завихряне (торсионни полета). Положителните (дясновъртящи) торсионни полета ни правят здрави и жизнени – свързват ни с полето на живота – това е еволюционният процес или изкачването в духа. Отрицателните (лявовъртящи) торсионни полета ни разболяват и ни приближават към смъртта – това е процесът на инволюция или слизане в материята. На принципа на подобието нашите холографски съзнания могат да привлекат и от двата вида енергия – това зависи от съдържанието и качеството на нашите мисли, чувства и емоции. Човекът се различава от останалите живи организми по своята свободна воля. Именно тя ни позволява да избираме нашите мисли и реакции, и по този начин да “пътуваме” във време-пространството като с машина на времето. Или както Буда е казал: „Ние сме това, което си мислим. Умът е всичко!“

 

---

По материали от интернет и от книгите: Грийн, Б. Елегантната вселена, ИК “Изток-Запад”, София, 2004; Грийн, Б. Тъканта на космоса, ИК “Изток-Запад”, София, 2005; Грийн, Б. Скритата реалност, ИК “Изток-Запад”, София, 2011; Stanislav Grof, Beyond the Brain (Albany, N. Y.: State University of New York Press, 1985); Толбот, М. Холографската вселена, ИК “Изток-Запад”, София, 2004;