Холографското съзнание (част втора)

Митът за пещерата и сенките

В диалога на Платон “Държавата” Сократ описва група хора, които живеели оковани за стената в пещера през целия си живот, обърнати с лице към стената. Хората наблюдавали сенките на стената от неща, минаващи пред огъня зад тях и започвали да приписват форми на тези сенки. Според Сократ сенките са най-близкото нещо до реалността, което затворниците могат да видят. След което той добавя, че философът е като затворник, но който е освободен от пещерата и разбира, че сенките на стената не представляват изобщо реалността, тъй като е способен да възприеме истинската форма на реалността вместо обикновените сенки, виждани от затворниците. Ако се погледне на заобикалящата ни действителност като на отражение и бледо подобие на истинските реалности – то значи изходът е да се търсят Първообразите. Да се търси измерението на абсолютната Светлина, където всичко се вижда в действителния му образ и същност.

Тя вибрира!

Според холографския принцип, гравитацията в нашата Вселена е следствие на вибрация на струни. Те пък са проекция на безгравитационна Вселена с едно измерение. Аржентинският струнен теоритик Хуан Малдасена свързва теорията на струните с холографския модел. Той твърди, че двете перспективи описват една и съща физична ситуация, но от различни гледни точки. Вътрешната гледна точка включва струните, движещи се в множество мембрани, до като външната включва сруните, които се движат в район от изкривено пространство-време, ограничено от множество мембрани. Изравнявайки ги, Малдасена открил явна връзка между физиката, която се случва в даден район, и физиката, разгръщаща се по границата на този район. Именно там той открил явно осъществяване на холографския принцип.

Холографска мултивселена: Холографският принцип гласи, че нашата вселена е съвсем точно отразена чрез явления, които се случват на далечна гранична повърхност, една физически еквивалентна паралелна вселена.

Холографската теория през погледа на квантовата физика и неврофизиологията

Главните архитекти на изумителната идея за холографската теория са двама от най-изтъкнатите световни мислители: ученият от Лондонския университет Дейвид Бом, един от най-уважаваните квантофи физици, насърчаван в развитието си лично от Айнщайн, и Карл Прибрам, неврофизиолог от Станфорд и автор на класическото невропсихилогическо ръководство “Езици на мозъка.” Бом и Прибрам достигат до своите заключения независимо един от друг и при това работят в две твърде различни направления. Те бързо осъзнават, че холографският модел обяснява и редица други мистерии – способността на хора, които чуват само с едното си ухо да определят посоката, от която идва звук; както и нашата способност да разпознаваме лицето на човек, когото не сме виждали много години, дори ако междувременно той се е променил значително.

Холографският модел и психологията

Докато традиционният модел на психиатрията и психоанализата е строго персоналистичен и биографичен, модерното изследване на съзнанието прибавя нови равнища, области и измерения и показва човешката психика като същностно съизмерима с цялата вселена и с всичко съществуващо.  Холографската идея хвърля светлина върху необяснимите връзки, които понякога се осъществяват между съзнанията на един или повече души. Един от най-известните примери за такава връзка е въплътен в понятието колективно несъзнавано на швейцарския психолог Карл Юнг. Юнг заключава, че митове, сънища, халюцинации и религиозни видения възникват от един и същи източник – колективното несъзнавано, споделяно от всички хора. Взаимосвързаността на всички неща, предсказвана от холографския модел, предлага обяснение. Въпреки външния си облик, ние сме същества без граници. Или както казва Бом: “В дълбините си съзнанието на човечеството е едно.”

Холографски сънища

Какъв е източникът на безкрайния поток от мъдрост, който извира в нашите сънища? Предвид на това, че неявният ред е в известен смисъл някакъв безкраен информационен източник, може би той е източникът на този по-голям фонд от знания. Може би сънищата са мост между достъпните за възприятието и неявните редове и представляват „една естествена трансформация на неизявеното в проявено”.

Състоянието на взаимосвързаност и споделените образи на колективното несъзнавано се срещат във всички култури и се предават посредством техните митове и обичаи. Юнг има голям брой разработки на тема сънища и изследва архетипите, закодирани в тях. Вместо сънищата да съдържат нещо, което се издига в съзнанието от един първичен субстрат на личността, точно обратното би трябвало да е вярно.

Скок в холограмата – изменени състояния на съзнанието

Холографският модел би могъл да обясни и някои аспекти на различните психотични състояния и изменения на съзнанието. Шизофрениците например често описват необятни усещания на единство с вселената, но по магически, илюзорен начин. Те описват усещането за липса на граници между тях и другите, вярване, което ги кара да мислят, че техните мисли повече не са лични. Те смятат, че са способни да четат мислите на другите… Психиатърът Монтъгю Улман смята, че определени аспекти на холографското мислене са още по-изразени при страдащите от манийно-депресивна психоза. Докато при шизофрениците има само полъх от холографкия ред, манийно болният е дълбоко обръзан с него и се отъждествява с неговия безкраен потенциал. “Той не може да се справи с всички мисли и идеи, които нахлуват в него по такъв зашеметяващ начин…” Манийно болният се депресира, след като се завърне от тази сюрреална отпуска и отново се сблъска със събитията на всекидневния живот.

The bicycle trip

Любопитство предизвикват и многобройните експерименти на Станислав Гроф (провеждал над 3000 сеанси на ЛСД – психотерапия) – ръководител на психиатричните изследвания в Мерилендския център за психиатрични изследвания: След повече от тридесет години изследвания на необикновени състояния на съзнанието Гроф стига до извода, че пътищата за проучване, достъпни за нашите души посредством холографската взаимосвързаност, са повече от необятни. Те действително са безкрайни. Други преживявания включват в себе си достъп до расова и колективна памет. И отново описанията често съдържат неизвестни исторически факти и степен на познания, която често изобщо не се връзва с образованието на пациента, с расата му и с предишни изложения по темата. Всъщност изглежда, че няма никаква граница, отвъд която ЛСД-пациентите на Гроф да не могат да проникнат. Сложната съставна природа на архетиповите образи може да бъде моделирана посредством холографската идея.

Ayahuasca Songs from the Peruvian Amazon 

Сходни изводи относно преминаването в изменено съзнание в дебрите на неявния ред можем да направим, ако наблюдаваме хора, под въздействието на различни халюциногени. Най-силните от тях, използвани от различни племена в Южна Америка и други части на света са: аяхуаска, пейот, халюциногенни гъби и др. (описани подробно в книгите на Карлос Кастанеда).

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

По материали от интернет и от книгите:

Грийн, Б. Елегантната вселена, ИК “Изток-Запад”, София, 2004;
Грийн, Б. Тъканта на космоса, ИК “Изток-Запад”, София, 2005;
Грийн, Б. Скритата реалност, ИК “Изток-Запад”, София, 2011;
Stanislav Grof, Beyond the Brain (Albany, N. Y.: State University of New York Press, 1985);
Толбот, М. Холографската вселена, ИК “Изток-Запад”, София, 2004;