„Филемон се появи най-напред в един мой сън. Филемон и другите фигури от моите фантазии решително затвърдиха у мене убеждението, че в психиката има неща, които не правя аз; те възникват сами и имат собствен живот. Филемон представляваше някаква сила, която не бях самият аз. С него водех разговори и той изричаше неща, които не бях мислил осъзнато. Обясняваше ми, че се отнасям към мислите си така, като че ли аз лично ги създавам, докато те според него водят свой собствен живот… По този начин той постепенно ми обясни психическата обективност, „реалността на психиката“. Тогава ми изглеждаше твърде реален, като жива личност. с него се разхождахме из градината и за мене той представляваше онова, което индийците наричат „гуру“.
…
Петнадесет години по-късно ме посети един възрастен, високообразован индиец, приятел на Ганди, с когото беседвахме за индийското образование, по-точно за отношенията между гуру и чела. Аз го попитах неуверено дали не би ми описал личността и характера на своя гуру:
„О, да. Това беше Шиванкарачаря“(коментатор на Ведите, починал преди столетия).
„Значи имате предвид един дух?“
„Има и духове гуру. Повечето предпочитат живи хора за гуру. Но има и такива, които вземат за учител някой дух“. – Карл Густав Юнг
Добре дошли във втората статия от поредицата за сънищата. Тя е научното продължение на първата, която е по-уводна и абстрактна. Нека балансираме с малко фактология. В тази статия ще обърна внимание на научния подход към сънищата от гледна точка на Карл Густав Юнг. Няма да крия симпатиите си към юнгианската анализа и може би това ще бъде един от малкото пъти, когато ще споменавам Зигмунд Фройд в публикациите си. Правя го с цел да изясня разликата между гледната точка между две основни течения в психологията, които използват сънищата като опорна точка за своите заключения. Все пак, ние сме същества, дарени със свободна воля, която не е еднаква, дори когато става въпрос за наука. И така, да видим какво казват бащата на психоанализата и неговият ученик по темата…
„Интерпретацията на сънищата е кралският път към несъзнаваното.“ –
Зигмунд Фройд
Фройд: Сънищата са изразители на несбъднати желания; те са само предишни будни мисли и желания, които са неприемливи за Аз-а; ако “латентният” сън зад преживения “проявен” сън се доведе до пълно осъзнаване, той ще бъде само една минала будна мисъл, която е била потисната;
Юнг: Обсегът на сънищата е по-широк, рефлектиращ върху богатството и сложността на цялото несъзнателно – личното и колективното; активността на по-дълбоките слоеве на психиката се усеща ясно в сънуването, едно универсално човешко преживяване;
Фройд: Разчита на свободните асоциации;
Юнг: Не приема идеята на Фройд за свободните асоциации, които са отклонение от очебийността на образа.
Фройд: Смята, че сънуването предпазва от нахлуване на потиснати импулси;
Юнг: Сънищата компенсират ограничените виждания на будния Аз, което е в съгласие с хипотезата за сънуването като преработка на информация, но далеч надхвърля простото асимилиране само на нови данни;
Същността на работата със сънищата е човек да се научи да общува правилно със своето несъзнавано. Сънят представлява саморегулация на несъзнаваното, вродена психична компенсаторна структура, която действа в смисъла на индивидуацията.
* Индивидуация – процесът, в който човек в реалния си живот осъзнато се опитва да разбере и развие вътрешните индивидуални възможности на своята психика, както и неините слабости; това е развитието на психиката към “целостността”. Индивидуацията е динамичен процес; той включва постоянна промяна и в крайна сметка води до приемане на крайносттана живота и неизбежността на смъртта. Разбирането на сънищата ни показва къде несъзнаваното вече се опитва да промени Аз-образа в полза на здравето и индивидуацията.
„Зрението ти ще стане ясно, само когато гледаш със сърцето си…
Този, който гледа навън, сънува.
Този, който гледа навътре, се пробужда.“ – Карл Юнг
Сънищата като компенсация
Несъзнаваното съдържа забравен, както и архетипов материал, който по принцип не може да бъде съзнаван, макар че някои промени на съзнанието могат да подскажат неговото съществуване. В полето на съзнанието някои съдържания са на фокус, докато други, макар и необходими за поддържане на актуално съзнание, не са.
Има три начина, по които сънят може да се разглежда като компенсаторен:
1) Сънят като съобщение на Аз-а: Сънят може да компенсира временни разстройства в структурата на Аз-а, насочвайки го към по-широко рабиране на нагласи и действия;
2) Сънят като самопредставяне на психиката: Сънят може да се свърже с потребността от по-ефективно адаптиране към процеса на индивидуация. Обикновено това става, когато човек се отклонява от личностния правилен и верен за него път.
Тези две форми на компенсация коренно се различават от традиционното виждане на Фройд, който разглежда сънищата като изпълнители на желания или като пазители на съня.
3) Изглежда, че много сънища предизвикват Аз-а в съня с различни задачи, чието изпълнение може да промени структурата на будния Аз (walking-ego), тъй като идентичността на Аз-а в съня (dream-ego) най-често е частична идентичност на будния Аз. Външните събития в съня може директно да отразават комплекси, въвлечени във всекидневното функкциониране и структтурата на будния Аз. Промени във връзката с тези ситуации в сънищата може да се преживяват от будния Аз като промяна в собствената му нагласа или настроение.
Юнг смята, че мандалите са символ на безкрайността. Те са графична репрезентация на цялостта на Селф-a (Self). („The psychological expression of the totality of the self.”)
Според Юнг сънищата функционират постоянно за компенсиране и попълване на погледа на будния Аз върху реалността. Тълкуването на сънищата позволява да се отдели извесно осъзнато внимание на посоката, в която вече се движи процесът на индивидуация, макар и несъзнавано. Допълнителна полза от тълкуването на сънищата е това, че Аз-ът съхранява в осъзнатата си памет някакъв остатък от съня, като дава възможност на човека да открие подобни мотиви във всекидневния си живот и да избере правилна позоция или действие, което намалява необходимостта от несъзнавана компенсация на тази специфична проблемна област.
„Сънищата са символични, само защото не могат да бъдат разбрани;
защото желанието, което е източникът на съня, може да остане непознато.“ –
Карл Юнг
Юнгиански подход към сънищата
В юнгианския подход при тълкуване на сънищата има три основни стъпки:
1) Ясно разбиране на точните детайли на съня;
2) Събиране на асоциации и амплификации в прогресивен ред на едно или повече от три нива – лично, културално и архетипово;
3) Поставяне на амплифицирания сън в контекста на живота и процеса на индивидуация на сънуващия.
Често сънищата се използват и без да се сънуват – като гещалт-активиране на мотиви от съня, – което може да доведе до разбиране на комплексите, символизирани в съня, но те невинаги разкриват смисъла на самия сън, който трябва да се разглежда във връзка с живота на сънуващия.
Според Юнг в ядрото на всеки комплекс стои един архетип. Те от своя страна формират архетипови пластове, които образуват символи, които обединяват несъвместими на лично ниво съдържания. Тези съдържания могат да бъдат разкрити чрез “амплифицирането” или “отлюспването” на образите до момента, в който Аз-ът преживява връзкта си с архетиповия свят оздравително. Амплификацията на един образ от съня е като “обелване” на трите пласта на един комплекс. Първо се откриват личните асоциации; средният пласт съдържа повече културални или трансперсонални образи; третото ниво на амплификацията е архетиповото юнгианско допълнение към тълкуването на сънища.
Архетиповите образи на Юнг
Архетиповите образи са онези, които се оказват достатъчно значими за голям брой хора и за продължителен период от време, така че да са станали общоприета част от голяма символна система – често обрисувана с народни песни и приказки, митологема или религиозна система. Това означава, че психиката на много хора е “филтрирала” един архетипов образ (например зад личния майчин комплекс стои архетипът на Великата майка, а Аз-ът е формиран върху архетипа на цялостната личност или това, което наричаме Бог).
Сънят трябва да се разглежда в контекста на конкретния живот на сънуващия. Аз-ът има ограничено виждане за реалността, докато сънят показва тенденция към разширяване на Аз-а. Сънят не е просто потвърждение за настоящата осъзната позиция на човека – това гледище би унищожило компенсиращата информация, която съдържа сънят. Значението на съня никога не се изчерпва, даже когато изглежда напълно разбран. По принцип се следва материалът, свързан с най-силното състояние на афективния Аз.
Двете напрежения при тълкуването на сънищата:
– Обективно-субективно – според Юнг сънищата винаги се отнасят до субективни представи в ума на сънуващия;
– Лично-архетипово – архетипите дават разширение, но и ограничават;
Следва продължение…
По материали от“Юнгианска анализа на сънищата” от Джеймс Хол.
1 мнение за “(Про)буден ли си? (част втора)”