Ако сте като повечето хора, когато чуете термина „посттравматично стресово разстройство“, се сещате за ветерани от войната и оцелели от травматично събитие. Когато животът ви е в непосредствена опасност, страхът ви задейства реакция „борба или бягство“, която залива тялото ви с адреналин, за да можете да реагирате на заплахата. След като заплахата отмине, може да изпитате емоционални вторични шокове. Това е класическата форма на ПТСР, разпознавана от терапевти и психиатри.
В нашата култура обаче има епидемия от скрито ПТСР. В истинското си определение ПТСР включва задържани негативни чувства, които могат да са резултат от всяко неблагоприятно преживяване (уволнение, край на връзка, хронично заболяване или дори просто момент, в който чувствате, че сте се провалили в нещо), и което ограничава човек по някакъв начин. Тези чувства могат да включват страх, съмнение, паника, избягване, гняв, свръхбдителност, раздразнителност, тъга, срам, уязвимост, недоверие и други.
Няма ограничения за това какво може да причини посттравматично стресово разстройство, но дори в днешните модерни времена на самопомощ, терапия и емоционално разбиране, здравните специалисти най-често запазват термина ПТСР за преживявания “на живот и смърт”. Това игнорира многобройните инциденти, които променят (към по-лошо) начина, по който човек преживява живота. Независимо от причината или обхвата си, ПТСР влияе негативно върху изборите, които правим и променя структурата на това кои сме.
Какво се случва?
На физиологично ниво ПТСР причинява химически дисбаланс в мозъка, който възниква, когато някой преживее травма. Глюкозата е защитен биохимичен агент, който осигурява завеса на защита за чувствителния мозък и неврологичната тъкан. Ако в мозъка няма достатъчно глюкоза, която да захранва централната нервна система и да предпазва мозъка от разрушителните ефекти на адреналина и кортизола, отделени по време на стрес, емоционалните сътресения могат да създадат трайни последици. Ако запасите от глюкоза на някого са ниски, той може да получи ПТСР само от спукана гума, докато някой с достатъчно запаси от глюкоза може да стане свидетел на въоръжен грабеж и да разкаже историята на приятел на вечеря същия ден, без да се вълнува.
Нашата култура също има история на “погребване” на емоциите с храна (особено захар), алкохол, наркотици и дейности, заредени с адреналин. Проблемът с тези подходи е, че това, което се издига нагоре, трябва да се спусне надолу. Захарната еуфория, кояо мъфините пораждат, означава срив по-късно. И макар че еуфорията от адреналина от бягане по разгорещени въглени може да се усеща като лечебна и овластяваща в момента, тази вълна няма да продължи дълго след това.
Решения за справяне с посттравматично стресово разстройство
Един от най-мощните начини за лечение на посттравматично стресово разстройство е да се създават нови преживявания, които да служат като положителни ориентири в живота ви. Не е нужно тези преживявания да са големи или рисковани (нито пък би трябвало да бъдат). Всичко е въпрос на това как възприемате всяко ново приключение, колкото и безинтересно на пръв поглед да изглежда.
Водете списък на всяко ново преживяване, като си водите бележки за това как се чувствате. Например, когато се разхождате, виждате ли птици? Какво е времето? Какъв ефект оказва това върху вашето душевно състояние? Всичко е част от това да бъдете в момента. Когато създавате нови, конструктивни точки на контакт за себе си и обръщате внимание на техните положителни ефекти, вие тренирате мозъка си да развива лечебен отговор, който винаги е на разположение за вас.
Опитайте да наредите пъзел, да рисувате, да скицирате или да рисувате. Това са мощни упражнения, които ни ориентират в настоящия момент и ни помагат да обърнем внимание на красивите детайли в света около нас, които иначе остават незабелязани.
- Обадете се на приятел, когото не сте виждали от години, и го поканете на обяд;
- Осиновете си домашен любимец – всеки ден ще бъде нов и изпълнен с любов;
- Започнете ново хоби. Изберете област на умения, в която не сте очаквали да се впуснете, или такава, която винаги сте искали да изследвате;
- Научете нов език;
- Вземете си почивка;
- Започнете да отглеждате своя собствена градина.
Водете си дневник за всичко това. Това ще ви помогне да осъзнаете доброто, което животът ви носи, когато дори не го търсите и ще ви помогне да изчистите негативните преживявания от съзнанието си.
Можете също така буквално да се храните с лечебни храни – диви боровинки, пъпеши, цвекло, банани, райска ябълка, папая, сладки картофи, смокини, портокали, манго, мандарини, ябълки, суров мед и фурми. Тези храни могат да създадат „склад“ от глюкоза, който помага да се предотврати превръщането на житейските смущения в посттравматично стресово разстройство.
Вече не е нужно да живеете в мъчително състояние на ума. Като осигурите на тялото и душата си подходяща хранителна, емоционална и лечебна подкрепа, можете да възвърнете жизнеността си и да се върнете към пълноценен живот!
Ето какво казва Антъни за посттравматичното стресово разстройство в новата си книга “Ангели, демони и духовни инструменти”:
„Осъзнаването на постдемоничното излагане също е мощно. Много хора са се борили с демони в миналото и дори не го знаят. Те пренасят тези бойни рани под формата на постдемонично излагане, което може да изплува в настоящето като озадачаващо поведение, което може да бъде разбрано като посттравматично стресово разстройство или синдром на посттравматичен стрес. Никой не осъзнава, че това е посттравматично стресово разстройство плюс постдемонично излагане. Хората често вярват, че техните трудности, травми и страдания се дължат на собствените им постъпки. Осъзнаването, че това не е тяхно дело, че са били наранени от хора, които крият демонични сили, може да бъде изключително просветляващо и освобождаващо за някой, който се бори с модели, които правят живота му труден. Тези модели се тълкуват погрешно като странности или поведение, което други хора смятат за досадно или разстройващо, докато в действителност пострадалият трябва да се адаптира към нараняванията. Това са наистина силни хора, които са оцелели. Те са герои, защото са го преживели. И да, те може да се борят с миналите наранявания. Въпреки това, те все още стоят изправени. На хората, които са свидетели на разстройващо поведение от оцелели от постдемонично излагане, това осъзнаване може да даде повече прозрение, състрадание, съчувствие и емпатия, позволявайки открит диалог, който може да бъде плодотворен за излекуване или разбиране на някого.“
По материали от medicalmedium.com
Казвам се Надя Геловска и съм магистър по Психология на здравето. От 2018 г. извършвам консултации и помагам на хора със здравословни проблеми и хронични заболявания да подобрят здравето и качеството си на живот. Повече от 5 години съм последовател на режима на Антъни Уилям и работата ми изцяло е съобразена с неговите препоръки. Ще се радвам да ви бъда полезна със знанията и опита си в индивидуална консултация или изготвяне на хранителен режим!
