„Веднъж в далечното минало – а може би в бъдещето… трудно е да се каже точно – Вселената забрави себе си. Никой не знае защо стана така. Просто такава е същността на вселените – от време на време забравят себе си.
Твърде вероятно е да е заспала, а като се е събудила, е забравила съня си. Но какво е било преди този сън – предишен сън ли? А дали пък Вселената не е била самият сън? Така или иначе, забравилият за себе си сън се превърнал в Нищо.
И нима може да бъде другояче?
– Кой съм аз? – попитало себе си Нищото.
– Ти си Огледало… Огледало… Огледало… – отвърнало с милиарди светлинни отблясъци Отражението.
– А ти кой си? – попитало Огледалото.
– Аз съм Отражение в теб.
– Откъде се взе?
– Роди ме твоят въпрос.
– Но аз не виждам нищо наоколо. И себе си не виждам. Как мога да бъда Огледало? Та аз съм Нищо!
– Правилно – отвърнало Отражението. – Всъщност пустотата е най-първото, начално, безкрайно огледало, защото в нея нищото се отразява от нищо.
– А аз какво съм?
– Ти не изглеждаш никак.
– Голямо ли съм или малко?
– Да.
– Какво да, нищо не разбирам?
– И едното, и другото. Ти си такова, каквото си се представяш. Едновременно безкрайно голямо и безкрайно малко, защото безкрайността и точката са едно и също.
– Странно. А къде се намирам?
– Сега – в пространството на варианти – отговорило Отражението.
– Варианти на какво?
– На каквото си поискаш. Пространството също е възникнало като следствие на твоя въпрос. Изобщо ще се появи всичко, за което си помислиш. Защото ти си безкрайно Огледало. На всеки твой въпрос ще се появят безкрайно множество отговори.
– А аз защо съществувам?
– За да бъдеш.
– Какво мога?
– Всичко.“
Из Вадим Зеланд – „Практически курс по транссърфинг за 78 дни“
Пътешествие в Пустотата
Поздравления! Току-що влязохте в една изцяло нова Вселена, стара, колкото Света. Тя е паралелна на вашата и много прилича на нея, но с малката разлика, че тук не спите сладко. Все още имате шанс да се върнете обратно на удобното си кресло пред телевизора, защото след малко то ще се превърне в последно поколение машина на времето и може и да ви събуди.
Добре дошли в Пустотата – физическият вакуум. Тук няма минало, настояще и бъдеще – те се случват едновременно. Не важат законте от учебниците по физика, ябълките падат в небето, а за Нютон никой не е и чувал. Айщайн се държи за главата и не може да повярва, че има скорост по-голяма от тази на светлината и това е скоростта на информацията.
Дори времето не тече в познатата ни права линия, няма начало и край, можем когато си поискаме да отидем напред в миналото. От тази нелинейна, извънсубективна гледна точка времето се превръща от строга причинно-следствена прогресия в… голямо оплетено кълбо прежда (wibbly–wobbly, timey–wimey stuff 🙂 )
Времето – wibbly-wobbly, timey-wimey stuff
Въпросът на отговора 42
Правили ли сте си експеримента да поставите две огледала едно срещу друго и да наблюдавате отраженията в тях? Като малка много обичах да правя това. Питах се колко ли са тези отражения, имат ли край. В действителност те са безкрайно много, но всъщност са едно и също. Вариантите са неограничено количество, но първоизточникът е един – самите вие. И тук може би се досещате какъв е въпросът на отговора 42.
Хляб с квас и котката на Шрьодингер
Как работи машината на времето? От доста време си купувам нарязан хляб (с квас, разбира се) и много се радвам, че го продават в тази му форма за хора като мен, които не обичат много да си дават зор. Защо за Бога ви споделям този прелюбопитен факт?
Като човек, влюбен в метафорите, много ми допада идеята за паралелните вселени и филиите хляб. Всяка филийка е е отделна Вселена, а разстоянието между тях е доста по-малко, отколкото си мислим. „Квасът“ също играе важна роля в уравнението. В случая аз наричам „квас“ закваската на намерението. То е онази субстанция, която буквално оформя материята като пластелин. (Разбира се не забравяме уговорката, че материалната реалност е инертна като смола, за разлика от тъканта на съня, за която доста говорих в предишни публикации.)
Без паника!
Всеки вариант, избран съзнателно или не, е паралелна реалност. Практически ние непрекъснато „прескачаме“ в паралелни вселени. Това ни прави своеобразни галактически стопаджии. (Без паника!) Квантовият свят по нищо не се различава от света на „големите тела“. И при единия, и при другия вариант, главна роля играе Наблюдателят. От него зависи дали квантът ще е частица или вълна, както и кой вариант от пространството ще избере. Познайте кой е този Наблюдател. 🙂
Огледалце, огледалце…
Светът е огледало на вашето отношение към него.
Каквото излъчиш, това ще получиш. Тук важи с пълна сила принципът на подобието. Ние се грижим изрядно за външния си вид и хигиена, но никак не се замисляме за хигиената на чувствата и емоциите си. С това, което носим вътре в нас, ние замърсяваме цялото ноосферно пространство около нас и това автоматично ни премества на негативна жизнена линия.
Тук ключовата думичка е отношение. Отношението винаги включва в себе си чувство, емоция. Най-взривоопасната комбинация е страх+гняв. Тя е гаранция за близки неприятности.
Огледалото е безразлично за знака на вашите емоции. То послушно ги отразява и материализира поръчката ви. „Да, господарке, Вие сте най-красива на света“ или „Тази пъпка на носа Ви е ужасна – да прибавим още две за разкош“ – отношението ви към ситуацията тутакси започва да формира реалността.
Тук не говорим за позитивното мислене като някаква непостижима мантра, за чието неизпълнение трябва да се обвиняваме. Става дума за съзнателен контрол, филтриране на емоциите – засливане на звука на положителните и намаляване на звука на отрицателните. Дистанционното е у вас.
Енергията следва вниманието
Създайте си навик да обръщате внимание на всичко позитивно и приятно в живота ви. Щом видите нещо хубаво, чуете добра новина или прочетете нещо положително, задръжте го в ума си по-дълго от обичайното, порадвайте му се, можете дори да го доукрасите в любимите си цветове. В това се крие изкуството да забелязваме малките радости около нас. А те винаги са там – честна дума!
Превръщайте живота си в празник всеки ден. Това също е вид навик, с който се свиква, но преди всичко е избор.
