„И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде: който има уши да слуша, нека слуша!“ (Мат. 11:14)
Апостолското християнство и богомилското учение
Според много съвременни изследователи Богомилското учение е пряк наследник на ранното Aпостолско християнство. Според официалната църква то е определено като ерес.
Ранното християнство, или Апостолското хриятиянство доста се различава от официалния църковен канон и то точно по едни от най-щекотливите въпроси – за прераждането и кармата, които присъстват в оригиналното учение на Исус Христос, но ги няма в официалния канон. А както знаем, прераждането и кармичният закон са основни постулати в будистката традиция и Хиндуизма.
Най-известният източник на Апостолското християнство е “Тайната книга на Йоан” – едно апокрифно евангелие, което разкрива какво е говорил Исус Христос на най-близките си ученици. За разлика от официалните проповеди, където Той говори завоалирано с притчи, в “Тайната книга на Йоан”, Исус Христос разкрива окултната същност на учението си. Това е познание за Сътворението, за Вселенските закони, за нашия Божествен произход и Божествената ни мисия. Това е познание “от уста на ухо”, защото то се предава по мистичен път. Така Богомилското учение може да се определи като най-близко до автентичното Апостолско християнство.
Дуализъм и баланс
„Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят.“ – Кибалион
Денят и нощта. Животът и смъртта. Мъжката и женската енергия. Шива и Шакти. Пуруша и Пракрити. Разрушението и Съзиданието. Доброто и Злото. Списъкът от антагонизмите, олицетворяващи двойнствената природа на Света, е безкраен. В това са вярвали и богомилите. Така е и в Източната традиция. Всяко нещо притежава два полюса, двойка сили, която предизвиква движението и предотвратява застоя. Тези два полюса са еднакво необходими и често става преминаване от единия в другия. Също като в добре известния символ “ин и ян”.
„Портрет на млада жена Богомилка“ – Лили Димкова
Кой е Луцифер?
Според Богомилското учение Луцифер е първородният син на Бог (също като в Християнството). Но разликата е там, че Бог го създава от сянката си и започва да твори съвместно с него. Луцифер е другото “Аз” на Бог. След като Луцифер се опълчил на Бог, той се превърнал в Сатанаил. Според богомилите той е “князът на този свят”, владетел на материята. Така се появява и делението между смъртното тяло и безсмъртната душа.
За църквата “доброто” и “злото” са разделени и смъртта и дяволът принадлежат към “злото”. За богомилите “доброто” не може да съществува без “злото”. Те са в хармоничен баланс.
Адът и Раят са на Земята
Според разбирането на богомилите за едновременното присъствие на двойките сили и техния баланс, и Раят и Адът са тук на Земята. Те са тук и сега в човешката душа – Адът е живот без Любов, а Раят е живот в Любовта. Човек сам определя къде и как да живее – дали в Рая или в Ада – според собствените си решения, преценки и действия.
Именно тук можем да направим препратка към учението за кармата и свободния избор.
„Поп Богомил“ – Лили Димкова
Говори ли се за прераждане в Библията?
Сподед Богомилското учение смъртта е само преход. Тя е вид Възкресение, при което злото се превръща в добро – Материята в Дух. Раждането е свързано само с Душата, ражда се само Душата. Другото е просто трансформация на материята – поява в нова форма.
Богомилите, както и будистите, вярват в съществуването на Прераждането и в закона за Кармата. В Библията четем:
“И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде: който има уши, да слуша, нека слуша!”
“…защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но ето казвам ви, че Илия вече дойде и не го познаха, а сториха му, каквото си искаха… Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя.”
Според горните цитати св. Йоан Кръстител е прероденият пророк Илия. И още от “Тайната книга на Йоан”:
“Господи, къде отиват душите на храта, след като напуснат плътта?… Такава душа трябва да следва друга душа, в която живее Духът на Живота, защото душата ще бъде спасена само чрез Духа. След това тази душа повече никога няма да бъде хвърлена в плътта отново”.
„Василий Врач“ – Лили Димкова
Теорията за кармата
“Той (става дума за Господ)изработи план със своите управници, които са Неговата сила: Съдбата е последната променлива връзка… До ден днешен Съдбата е по-упорита и силна от всичко, което боговете, ангелите, демоните и всички генерации от човешки същества могат да срещнат… Съдбата е господар на всички (възможни зависимости)”.
Ето я и теорията за кармата – най-силната връзка. Това е Вселенският закон за причината и следствието. Или казано с думи от Евангелието: “Който нож вади, от нож умира”.
Богомилите учат, че Кармата се заличава само чрез Любовта:
“В първата мъртва точка отпреди всемира се прелива както битието, така и небитието на човека, който макар и смъртен чрез вечно кръговръщение, е предопределен за все по-нови раждания и прераждания”.
Благодарение на Ориген (раннохристиянски теолог и философ, един от Отците на Църквата) и напълно в духа на оригиналното Христово учение, теорията за кармата и прераждането присъства в ранното християнство. Ето какво казва Ориген:
“Душите влизат в телата според техните заслуги и предишни действия. Душите, вършили добро, трябва да влизат в тела с по-висши качества… Всяка душа идва на този свят със сила от победите или изнемощяла от пораженията в нейния предишен живот. Нейното място е определено от предишните заслуги и прегрешения. Делата й в този свят определят мястото ù в следващия.”
Каква по-точна формулировка на кармата от това! Но така е до намесата на Юстиниан и жена му Теодора. Теодора иска да бъде обожествена приживе, но теорията на Ориген за кармата и прераждането й пречи, защото ако има прераждане, не може да става и дума за обожествяване приживе, а пък има и карма на всичкото отгоре… Тогава Теодора решава да се разправи с теорията на Ориген, да я премахне от официалния канон, както и всичко останало, което касае прераждането и кармата. Това става на Петия вселенски събор в Константинопол през 553 г., където се произнасят т. нар. 15 анатеми върху точно тези моменти от учението на Ориген, които се отнасят за кармата и прераждането.
Богомилското учение е основа на много съвременни учения и философии. Такава е и философията на Учителя Петър Дънов. Според него:
“Законът на прераждането е закон за изкупване и освобождаване на човека от погрешките на миналото. По същия закон човешкият ум и човешкото сърце се раждат и прераждат”.
Според източните представи смъртта е преходно, а не крайно състояние. Сравнена образно, смъртта е огледалото, в което се отразява целият смисъл на живота. Животът и смъртта се представят заедно като поредица непрекъснато променящи се, преходни реалности, наречени “бардо”. “Бардо” или инсайт всъщност са такива моменти, в които възможността за освобождение и за постигане на просветление чрез знание се увеличава многократно. Най-значим от тези моменти е моментът на смъртта.
Най-революционната идея на будизма, а оттам на източните културни представи за дихотомията “живот-смърт” е, че животът и смъртта са в ума и никъде другаде. Умът се смята за универсална оснива на всички преживявания – създател на щастието и създател на страданието, създател на това, което наричаме живот и на това, което наричаме смърт. Биологичната смърт е началото на другото съществуване, съществуването на истинската и най-съкровена природа на ума.
За богомилите смъртта е вид възкресение, при което злото се превръща в добро – материята в Дух. Според богомилите раждането е свързано единствено с душата, ражда се само душата. Другото е просто трансформация на материята – поява в нова форма:
“Бог не е създал смъртта и не се радва кога гинат живите, защото Той е създал всичко за Битие”. Така че нито смъртта, нито Бог не бива да се използва като плашило за всяване на страх, от който да следва подчинение. Ако въобще е нужно някакво “плашило”, то това трябва да бъде само “съвестта” на всеки един човек.
Ето я и ролята на свободния избор в Богомилското учение. С мислите, думите и действията си човек избира дали да пребивава в Рая или в Ада – тук на Земята.
„Боян Мага“ – Лили Димкова
За разлика от официалната Християнска религия, Богомилството помага на човек да преодолее страха от смъртта. На Изток хората са спокойни за това, което ги чака след като напуснат материята, докато над западния човек тегне една непреодолима сянка на вярването, че след животът е само един. Това убеждение прави човек по-тревожен, кара го подсъзнателно да живее на по-бързи обороти, да не може да се наслади на момента “тук и сега”, сякаш трябва да свърши всичко, защото това е последният му шанс. Изучаването на философията на Апостолското християнство и Богомилското учение внася в живота на човек известна доза спокойствие и го доближава до Източното разбиране за кръговрата на живота. То е своеобразен “мост” към Изтока, ключ за по-доброто разбиране на една на пръв поглед далечна от нас философия. Усвояването на “изкуството да пускаме” (“the Art of letting go”) – чувства, емоции, притежания и да сме непривързани към материята ни прави по-подготвени за момента на смъртта. Спазването на Законът за Кармата пък би ни направило по-добри по време на самия живот – не чрез заплахата от вечните мъки в Ада, а чрез стремежа към личностно усъвършенстване и осъзнато излизане от колелото на Самсара*.
* Самсара – буквално означава „кръговрат“ (от санскрит). Това е веригата на ражданията и смъртта под формата на колело, което винаги е в движение. Когато тази верига бъде прекъсната, съществото получава освобождение (мокша) и встъпва в Нирвана.
Източници:
„За богомилите – от уста на ухо“ – проф. Дамян Попхристов;
„Критическа психология на българската история“ – проф. Людмил Георгиев;
Картини на Лили Димкова от цикъла „Богомили“.
