Огледалният свят

„Веднъж в далечното минало – а може би в бъдещето… трудно е да се каже точно – Вселената забрави себе си. Никой не знае защо стана така. Просто такава е същността на вселените – от време на време забравят себе си.
Твърде вероятно е да е заспала, а като се е събудила, е забравила съня си. Но какво е било преди този сън – предишен сън ли? А дали пък Вселената не е била самият сън? Така или иначе, забравилият за себе си сън се превърнал в Нищо.
И нима може да бъде другояче?

Виж повече

Холографското съзнание (част трета)

„Не че светът на явленията е повреден, не в ред, лъжлив; не че няма обекти извън нас, на някакво равнище на реалността. Но ако проникнете и се взрете във вселената с една холографска система, ще достигнете до различен възглед, до различна реалност. И тази друга реалност може да обясни неща, които досега оставаха научно необясними: паранормални феномени, синхроничности, очевидното многозначително съвпадение на събития.“ – Карл Прибрам в интервю за Сайколъджи Тудей

Виж повече

Холографското съзнание (част втора)

Митът за пещерата и сенките

В диалога на Платон “Държавата” Сократ описва група хора, които живеели оковани за стената в пещера през целия си живот, обърнати с лице към стената. Хората наблюдавали сенките на стената от неща, минаващи пред огъня зад тях и започвали да приписват форми на тези сенки. Според Сократ сенките са най-близкото нещо до реалността, което затворниците могат да видят. След което той добавя, че философът е като затворник, но който е освободен от пещерата и разбира, че сенките на стената не представляват изобщо реалността, тъй като е способен да възприеме истинската форма на реалността вместо обикновените сенки, виждани от затворниците. Ако се погледне на заобикалящата ни действителност като на отражение и бледо подобие на истинските реалности – то значи изходът е да се търсят Първообразите. Да се търси измерението на абсолютната Светлина, където всичко се вижда в действителния му образ и същност.

Виж повече

Холографското съзнание (част първа)

„Най-прекрасното изживяване е мистериозното. Именно то е в основата на истинското изкуство и истинската наука. Който не знае това и вече не е в състояние да се възхищава и да се пита, е все едно мъртъв, а очите му са замъглени.“
Алберт Айнщайн


„Каквото горе, това и долу, каквото долу, това и горе“. Това гласи вторият Херметически принцип – Принципът на съответствието. Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното.

Виж повече