Gluten free(k) – Живот без зърнени храни

„Нека храната ви бъде лекарство и лекарството — храна!“ – Хипократ

Интересът ми към темата не идва от модните тенденции в храненето, а от личния ми опит с третирането на  алергичните състояния, благодарение на който изпитах положителните ефекти от свободното от зърнени продукти хранене като намерих техни заместители. Вече година не приемам зърнени продукти – повече за моя личен опит ще споделя във втора част на статията.

Настоящата статия цели да даде повече яснота върху един аспект от здравословното хранене – свободните от глутен продукти и избягването на зърнени храни. Тезата ми за вредата от глутена ще бъде подкрепена от водещи изследвания в областта на храненето, представени от лекари с дългогодишен опит.

Необходимост или поредната мода?
Пшеницата – маскираният убиец.

Всички сортове пшеница, включително традиционните, като спелта и двузърнест лимец, са проблемни за непреживните хора, които ги консумират. Но съвременната пшеница е най-вредна. Тя вече не е онова традиционно растение, високо 45 см., а добивът ѝ на акър е много по-голям от този на традиционните й предшественици. Съвременната пшеница изглежда различно: по-ниска, с по-дебело стъбло и по-едри зърна. Намаляването на височината се дължи на мутации в Rh гените. Този единствен мутирал ген е съпътстван от други мутации и промени в генетичния код на растението пшеница. Съвременната пшеница в значителна степен е трева, която съдържа поредица от мутации, част от които са било локализирани, но много от тях – не. За целта са използвани множество методи като например химическата мутагенеза (използване на високи дози рентгенови лъчи, гама-лъчи и химикали за предизвиване на мутации), които имат потенциала да бъдат по-опасни от генетичното модифициране, предизвиквайки по-голям брой промени в генетичния код.

 

Глутен

Глутенът е веществото, което придава присъщата еластичност на пшеничното тесто. Той е генетично манипулиран, за да подобри характеристиките за печене на своите глутенини. Ето защо генетиците са кръстосвали многократно пшеничните щамове, кръстосвали са пшеница с непшенични треви, за да виведат нови гени, и са използвали химикали и радиация, за да предизвикат мутации. Хибридизацията на две различни пшенични растения образува 14 уникални глутенинови протеина, които хората не са виждали никога преди.

Глиадин

Макар че глутенът често се определя като източник на проблемите с пшеницата, всъщност глиадинът – протеин, съдържащ се в глутена – е причинител на много вредни за здравето последици от съвременната пшеница. Съществуват над 200 форми на протеините глиадин и всички те са не напълно смилаеми. Една важна промяна например, настъпила през последните 50 години, е увеличената експресия на ген, наречен Глиа-б9, който произвежда протеина глиадин, най-мощния причинител на цьолиакиа. Макар че генът е отсъствал в повечето сортове пшеница от началото на XX век, той вече присъства почти във всички съвременни разновидности и най-вероятно е причина за 400-процентното увеличение на цьолиакията, наблюдавано от 1948 г. насам.

Защо сме гладни, след като сме яли?

Новите разновидности на глиадина се усвояват частично в малки пептиди, които навлизат в кръвния поток, а после се свързват с опиатните рецептори в човешкия мозък – същите рецептори, които се активират от хероина и морфина. Учените наричат тези пептиди “екзорфини” или екзогенни морфиноподобни съединения. Образуваните от глиадина пептиди обаче не предизвикват “наркотична еуфория”, а водят до повишен апетит и повишен прием на калории, като проучванията показват последователни повишения от 400 калории дневно, предимно от въглехидрати.

Непшенични зърнени култури: по-добре яжте желирани бонбони

Семената на тревите са форма на “храна”, прибавена едва преди миг в археологическото време. През първите 2 390 000 години от нашето съществуване на земята, или около 8000 поколения, сме консумирали неща, които гладните хора инстинктивно са възприемали като храна. После, преди 10 000 години или малко над 300 поколения, във времена на отчаяние сме прибегнали към семената на тревите. Всички семена на зърнените култури са с високо съдържание на въглехидрати – 60 до 85% от калориите от семената на тревите са под формата на въглехидрати. Те се усвояват бързо от хората и повишават кръвната захар грам по грам, повече от трапезната захар. Всички зърнените храни без изключение повишават кръвната захар и предизвикват гликация. Обработката от човека влошава положението. Гликемичният индекс на царевичното нишесте е между 90 и 100, в сравнение с 60 на царевичния кочан и от 59 до 65 на захарозата или трапезната захар.

Лектинът – учудващо неразрушим

Лектиновите протеини в зърнените култури са токсини, които пречат на същества като плесени, гъби и насекоми да ядат семената на дадено растение. Лектините не се повлияват от готвене варене или пържене и са неуязвими към стомашната киселина. След като лектинът навлезе в кръвния поток червените кръвни клетки се слепват, което при определени обстоятелства повишава тенденцията на кръвта да се съсирва – процес, който причинява инфаркт и инсулт. Освен това лектините наподобяват въздействието на инсулина върху мастните клетки, като възпрепятства активирането на отделянето на мазнини и блокира загубата на тегло правейки тялото по-зависимо от източници на захар за да получава енергия.

Следва продължение…


Източници:

Дейвис, У. Пшеницата – маскираният убиец, ИК “Интенс”, София, 2013;

Дейвис, У. Пълно изцеление. Живот без зърнени храни, ИК “Интенс” София, 2017;

Пърлмътър, Д. Тихите убийци на мозъка. Изненадващата истина за пшеницата, въглехидратите и захарта, ИК “Изток-Запад”, София, 2015;

Вашият коментар