Фрейлингът – изкуството на добрите взаимоотношения

Позволете на себе си да бъдете себе си. Позволете на другите да бъдат други. 

Спомнете си последния път, когато водихте приятен разговор. Мога да се обзаложа, че този разовор всъщност е бил сладък монолог, в който Хамлет (вие) сте разсъждавали разпалено върху смисъла на собствения си живот в продължение на часове, а срещу вас учтивият ви събеседник търпеливо е изчаквал реда си, но така и не го е дочакал. В най-добрия случай това е бил фрейлър*, който съзнателно е управлявал ситуацията така, че вие да се почувствате значим и важен. В лошия – вашият събеседник е прекарал доста тежки за него минути.

Какво е фрейлинг?

Тук е моментът да изясня понятието “фрейлинг”. Думата няма конкретно значение, а е една от подточките на транссърфинга (за който ще говоря много подробно в бъдеще), свързана с взаимоотношенията.

За да привлечете внимание, е достатъчно само да проявите интерес към събеседника си. Общуването е вид самоактуализация на егото, а всяко его има нужда от „почесване“. Когато проявявате интерес към човека срешу вас, той получава реализация на вътрешното си намерение. Като насрещен отговор вие получавате “лайк”, а събеседникът ви се чувства значим. От тук следват множество химични реакции в тялото му, които повишават нивата на определени хормони и той автоматично става по-благоразположен към вас.

Чувам как някои от вас си мислят, че това е поредната манипулативна техника, която може да се използва само от хора с определени психологически характеристики. Всъщност това, което правите, е да не пречите на хората да правят това, което искат. В психологията това се нарича активно или емпатично слушане. Тук има едно правило: когато се интересувате от хората, правете го с искрен интерес, защото всеки човек в малка или по-голяма степен притежава “антени”, които улавят фалшивите сигнали. Настройте се на честотата на партньора си и покажете интерес към личността му. Покажете му, че се радвате да го видите, обръщайте се към него по име, задавайте му въпроси за личните му интереси, признайте важността му.

Най-добрият начин да настроите някого против себе си е да му кажете колко по-добър сте от него. Това е прекрасен антифрейлинг. Ако искате да си създадете лесно врагове, най-добрият начин е да критикувате и да казвате на хората, че не са прави. Неутралитетът винаги е по-полезен ход.

Позволете си лукса да имате недостатъци и да не притежавате необходимите качества.

За да приложите на практика принципите на фрейлинга, е необходимо да не спите наяве, а да поддържате максимална осъзнатост в играта на взаимоотношенията и да заемете ролята на играещ зрител.

Второто споразумение – не приемайте нищо лично

И накрая – в духа на Дон Мигел Руис – не приемайте нищо лично. Помнете, че хората не правят нищо заради вас. Казаното и стореното от тях е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Вашата цел е да се събудите и да успеете да останете в състояние на вътрешна и външна осъзнатост. Това ще помогне не само за подобряване на взаимоотношенията ви, но и за всички останали аспекти от реалността.

“Давайте и ще ви се дава. В ръцете ви ще се излее повече, отколкото можете да държите. Ще получите толкова много, че то ще прелива в скута ви. Защото каквато мярка използвате за другите, такава ще бъде използвана и за вас.” – Лука 6:38


Повече статии за транссърфинга можете да намерите в секция Осъзнат живот.

Огледалният свят

„Веднъж в далечното минало – а може би в бъдещето… трудно е да се каже точно – Вселената забрави себе си. Никой не знае защо стана така. Просто такава е същността на вселените – от време на време забравят себе си.
Твърде вероятно е да е заспала, а като се е събудила, е забравила съня си. Но какво е било преди този сън – предишен сън ли? А дали пък Вселената не е била самият сън? Така или иначе, забравилият за себе си сън се превърнал в Нищо.
И нима може да бъде другояче?

Виж повече

Юнгиански подход към сънищата

Покрай университетските ми занимания по психология ми се наложи отново да се впусна в дебрите на Юнгианската анализа и по-точно по-подробно в анализа на сънищата, за което съм изключително благодарна. Споделям това знание с вас, защото съм сигурна, че ще е полезно допълнение към темата за сънищата и връзката им с осъзнатия живот.

В тази статия ще обърна внимание на архетиповите образи в сънищата и тяхното значение за психичното поле и процеса на индивидуация. Тук не става въпрос за тълкуване на сънищата по съновници и стереотипи, а за навлизане в един по-дълбок пласт на познанието за самите нас.

Виж повече

(Про)буден ли си? (част трета)

„Един нагуал никога не позволява на когото и да било да узнае, че той дърпа конците! Нагуалът идва и си отива, без да остави следа. Тази свобода е това, което го прави нагуал!“ – Карлос Кастанеда

*Нагуал – нагуала обуславя едната половина на човека – магическата, безкрайната, тази над рациналността. Съответно другата половина се нарича „тонал“ – тя е човешката, логичната, пространство-времевата. Нагуал също е човек с особена енергийна структура, различна на обикновените хора, това е предводител на група магьосници, способен на уникални енергийни маневри. Човек даряващ сила за движение и трансформация, създание което най-често търси безграничната свобода, но това желание може и да не се срещне. Нагуалът е създание, притежаващо достатъчно лична сила, за да премества събирателната си точка свободно и е способно на уникални за обикновения наблюдател неща. Също така „нагуалът“ служи и за описание на безкрайната реалност извън човешкия „тонал“. Човешкият тонал се описва в книгите на Кастанеда като островче, заобиколено от бушуващите сили на „нагуала“.

Виж повече

(Про)буден ли си? (част втора)

„Филемон се появи най-напред в един мой сън. Филемон и другите фигури от моите фантазии решително затвърдиха у мене убеждението, че в психиката има неща, които не правя аз; те възникват сами и имат собствен живот. Филемон представляваше някаква сила, която не бях самият аз. С него водех разговори и той изричаше неща, които не бях мислил осъзнато. Обясняваше ми, че се отнасям към мислите си така, като че ли аз лично ги създавам, докато те според него водят свой собствен живот… По този начин той постепенно ми обясни психическата обективност, „реалността на психиката“. Тогава ми изглеждаше твърде реален, като жива личност. с него се разхождахме из градината и за мене той представляваше онова, което индийците наричат „гуру“.

Виж повече