Юнгиански подход към сънищата

Покрай университетските ми занимания по психология ми се наложи отново да се впусна в дебрите на Юнгианската анализа и по-точно по-подробно в анализа на сънищата, за което съм изключително благодарна. Споделям това знание с вас, защото съм сигурна, че ще е полезно допълнение към темата за сънищата и връзката им с осъзнатия живот.

В тази статия ще обърна внимание на архетиповите образи в сънищата и тяхното значение за психичното поле и процеса на индивидуация. Тук не става въпрос за тълкуване на сънищата по съновници и стереотипи, а за навлизане в един по-дълбок пласт на познанието за самите нас.

Човек не сънува, а се сънува“ – К. Г. Юнг

Естествен феномен ли са сънищата?”

Фройд задава този въпрос в “Тълкуване на сънищата”. Той решава, че сънищата разкриват желания, които Аз-ът и/или Свръх-Азът не могат да разрешат, и допуска наличието на един “цензор на съня”, който с различни средства прикрива истинските желания, за да не може съзнанието да отхвърли съня.

Юнг разглежда сънищата по по-различен начин. Той смята, че сънищата са естествен феномен и идват по естествен начин и трудността на съзнанието да ги разбира произлиза от някои ограничения на самото съзнание. Тези ограничения могат да се разделят в два аспекта:

1) Компенсаторната природа на сънищата означава, че те представят на съзнанието истинските аспекти на дадена ситуация, която е била осъзнато пренебрегната, потисната или все още непозната и поради това трудна за схващане и разбиране и

2) формата на несъзнаваното психическо функциониране е различна от рационално тренираните навици на осъзнатото мислене.

Оттук и заключението, че сънят несъмнено е личен продукт – принадлежи на сънуващия, но е съвсем различен от материала в будно състояние и определено не е продукт на знаещия център на съзнанието – Егото. Сънищата имат комуникативна цел. Те са особена форма на връзка между съзнавано и несъзнавано, чрез която съзнанието се променя от една творческа система, която съществува в човека, но е отвъд Аз-а.

Според Юнг с колкото по-семпла и по-детинска нагласа се разглеждат сънищата, толкова са по-лесни за разбиране.

Големи и малки сънища:

Юнг разграничава сънищата на „големи“ и „малки“. Големите сънища носят голям емоционален заряд и често се помнят за цял живот. Именно в тези сънища Юнг вижда символите на колективното несъзнателно. Съществуват и трети вид „средни“ сънища, които са най-често сънуваните.

Илюстрация на топологията на психето (архетипи на психето):

  1. Его – регулаторният център на душата и осъществител на личността; Той е част от Цялостната личност и е “представител на тази личност в съзнанието”. Той позволява познанието да се прибави като измерение на битието.

  2. Сянка – обратното на егото, често притежава качества, с които егото не се идентифицира, но личността притежава, независимо от осъзнаването на егото; това са отхвърлените компоненти на личността поради техния конфликт с индивида и колективните Аз-идеали;

  3. Анима – женското начало на човешката душа (също „душа“);

  4. Анимус – мъжкото начало („дух“);

  5. Персона – маската, предпазваща Его-то от заобикалящата враждебна природа.

Тополигия на психето

Отличително за юнгианската психология е идеята, че има два центъра на личността. Егото е центъра на съзнанието, а себето (селфа) е център на тоталната, цялостна личност, която включва съзнанието, несъзнаваното и егото. Себето е цялостността и центъра. Докато егото е самосъдържащ се кръг вътре в цялото, себето може да бъде разбрано като по-голям кръг.

Юнг: “Селфът е наша жизнена цел, така както тя е завършено изражение на тази съдбовна комбинация, която ние наричаме индивидуалност….”

Мястото на съня в процеса на индивидуацията:

Сънят е своеобразен мост между Аз-а и Цялостната личност на човек. Сънищата играят важна роля в индивидуацията – това е естественият и протичащ през целия живот феномен на човешката психика, по време на който “Аз” постоянно познавам и ставам “самия себе си” по-пълноценно.

Илюстрация от “Червената книга” на К. Г. Юнг

Разлика между Walking-Ego и Dream-Ego:

Спящото Его винаги е някак по-ралично от нашия Буден Аз. То е по-малко сигурно, по изгубено и понякога твърде различно – дори от различен пол и вид и през повечето време се опитва да разбере нещата, които му се случват в съня. Тогава човек си спомня ярки сънища и се чувства повече в съня, отколото извън него – той още го усеща като реален. Постепенно след това сънят става все по-капсулиран и нереален и може да се разгледа обективно.

Ролята на комплексите в сънищата:

Комплексите се намират между Аз-съзнанието и архетиповете. В сънищата виждаме както драмите на личното несъзнавано, така и комплексите – и в двата случая ще открием превратностите на личната история, преплетени с архетиповите влияния, които оформят психиката ни.

Колективно и лично несъзнавано:

Между многослойното колективно несъзнавано и Аз-съзнанието се намира една неопределена област, която Юнг нарича “лично несъзнавано”. В него Юнг включва и семейния колектив, то е най-близко до съзнанието и следователно най-достъпно. Но то е и неделима част от по-далечните колективности на несъзнаваното, които протичат през него по такъв начин, че влиянието на архетиповете почти винаги може да се открие в материала на личното несъзнавано. Това е важно, защото съществува тенденция да се мисли за архетиповете и архетиповите образи само когато материалът е важен или странен, но не и когато се състои от материал на личното несъзнавано с неговите относително познати компоненти.

Асоциации или амплификация?

Знаем, че Фройд е карал пациентите си да правят свободни асоциации с материала от сънищата. Юнг е привърженик на по-фокусирана форма на асооцииране, при която асоциациите са в постоянна връзка със сънния материал.

Амплификация: Сънищата често съдържат образ или случка, които могат да накарат човек да мисли във връзка с вече познат материал. Ако е във връзка с личен материал, то става дума за проста асоциация. Ако обаче връзката е с някаква форма на колективно познат материал, тогава съдържанието на личния сън може да бъде “разширено” предвиш по-широк контекст. Такива широки контексти могат да бъдат приказките, легендите, митовете, астрологията, религиите, доктрините и дори теориите за научно познание. Отлюспването става на три пласта – личен, културален и архетипов.

Архетиповите образи в сънищата

Най-трайно протичащите преживявания на развиващия се живот оставят своите следи в психиката и тялото. Тези отпечатъци са архетиповете и тяхното влияние, идващо от една времева рамка, толкова безкрайна, че може да се смята за вечна, се стреми да компенсира едностранчивостта на съзнанието. Според Юнг архетиповете са “проява на по-дълбок слой на несъзнаваното, където дремят примордиални образи, общи за човечеството”. Якоби допълва: “Създадена е нова връзка между нашето лично несъзнавано и примордиалния опит на човечеството”.

Човек може да разграничи определен брой различаващи се и типични модели на образ и преживяване. Според Юнг може да се открият повече или по-малко характерни канони на архетипови образи и те са основа за приемане на съществуването на съответстващи архетипове.

Важно уточнение

Юнг смята, че в целостността психика-сома съществуват подреждащи архетипове, които влияят върху развитието на съзнанието и личността, но които съзннието възприема само индиректно. Един от начините за разпознаването им е анализата на сънищата. Сънищата представляват богата връзка между Аза и автономното несъзнавано с неговите нахлуващи архетипови влияния.

Юнг смята, че архетиповете са присъщи за всички хора, Те са колективно човешки и съставят колективното несъзнавано. Но образната специфика на различните канони на архетиповите образи съвсем не е присъща за всички. Образите се развиват, варират сред и в различните култури и до известна степен стават уникално специфични чрез индивидуалното преживяване.

Практически могат да се интерпретират само такива архетипови образи, които са идентифицирани като такива. Това зависи много от широкото познаване на митологията, фолклора и религията – носители на важни и достатъчно значими образи за голям кръг от хора за дълги периоди от време.

N.B.: Юнг често си е напомнял, че “не знае какво означава този сън”. Винаги трябва да знаем, че това е чужд сън и да сме отворени за асоциациите на другия и да не забравяме, че значението се оформя съобразно личното преживяване на сънуващия. Съществува и опасност от архетипов редукционизъм.

Основни архетипове в сънищата

Детето, бащата ,Бог майката (Великата майка), бащата, противоположният пол (анима/анимус), сянката, цялостната личност, Мъдрецът, Магьосникът и пр.

Примери: Архетипови теми са “влизане в пещера/смърт” и покръстване/смърт”. Те например влкючват връзката на човека с Бога и от там с архетипа на Цялостната личност. Църквата може да се възприеме като Майката Църква в светлината на психологията на развитието. По отношение на Майката има предупреждение, страх, двойнственост, при която дивото естество се приема като забранено – само установената и конвенционална формула е достъпна. Костенурката може да се възприеме като основа на света, яйцето като първичното начало и космическото яйце и пр.

Яйце” от “Червената книга” на К. Г. Юнг

Алхимични мотиви в сънищата

Сред главните алхимични операции са следните седем: разтваряне, коагулация, сублимация, калцинация, гниене, умъртвяване и съединяване. Към всички тези химически опарации има психологически паралели. Разтваряне на съзнавано в несъзнаваното, пресушаване на “заблатените” комплекси, формиране на нов комплекс от идеи. “Разтваряй и коагулирай” обозначава повтарящия се психологически процес на разбиране, че твърдото “вещество” на духа (неразрешим конфликт) може да се разреши само ако се замести от друго “вещество”, което на свой ред се нуждае от разтваряне.

Примери:

Prima materia: философси камък, еликсир на младостта, жива вода, панацея, образи на златни монети, намерени сред камъчета на поток или захвърлени в прахта, саламандър, живеещ в огъня и др.

Поцесът calcinatio: фигури, които остават невредими в огън;

Mortificatio (умиране); Circulatio (рециклиране на prima materia);

Conunctio: oбрази на обединението: обединяване на противоположности, сексуално сливане, инцест, брак и др.

Чести сънищни мотиви

Инцест – невинаги с негативен знак. Например преди да пресече Рубикон и да тръгне към Рим, Цезар сънувал инцест с майка си, което било разтълкувано в смисъл, че “майката” Рим ще го посрещне щастливо и без съпротива. Още един пример е архетиповият мит за Изида и Озирис, които са брат и сестра. Инцестът често означава и нуждата на сънуващия да интегрира сянката си.

Къщи: непознати стаи – неизследвани полета в Азовата структура. Кухня – алхимична лаборатория, баня – отмиване на трудността.

Автомобили: собствена кола или автобус (колективна същност); начин на придвижване на Аз-а през активностите на живота; влакове – фиксирани релси – принуда; къде седи Аз-ът?

Вода – несъзнавано, чувства.

Смърт: трансформация, свобода от едиповите роли.

Змии: фалическо значение, вегетативната нервна система, мъдрост, лекуване, жезъла на Асклепий, Кадуцей.

Юнговият Филемон

* За Филемон съм писала в началото на статията: Пробуден ли си – част втора

В заключение – няколко цитата за съня от Тавистокските лекции на Юнг:

Сънят изважда наяве всичко необходимо.“

„… сънищата са толкова прости или сложни, колкото е сънуващият.“

Сънищата са естествената реакция на саморегулиращата се психична система.“


Използвана литература:

Съвременна юнгианска анализа, Леге Артис, София, 2004;

Хол, Дж. Юнгианска анализа на сънищата, Леге Артис, София, 2014;

Юнг, К. Г. За основите на аналитичната психология. Тавистокски лекции, Леге Артис, София, 2013;

Якоби, Й. Психологията на Карл Густав Юнг, Леге Артис, София, 2000.

Вашият коментар