Мозъкът без зърнени храни – мисията възможна

„Съвременната пшеница е причинила повече поражения на мозъка, отколкото инсултите, автомобилните катастрофи и травмите на главата, взети заедно.“ – д-р Дейвид Пърлмътър

Ефекти от зърнените храни върху ума, мозъка и психиката

Неврологът д-р Дейвид Пърлмътър е написал книга със заглавие “Тихите убийци на мозъка”, посветена на ефектите от зърнените храни върху мозъчното здраве. Последиците за ума и мозъка от зърнените храни до голяма степен се дължат на пшеницата, ръжта и ечемика, които съдържат един и същ глиадинов протеин. Другите непшенични зърнени продукти също имат последици за здравето на мозъка, но те се изразяват само чрез висока кръвна захар, водеща до деменция. Глиадиновите протеини се свързват с опиатните рецептори в мозъка и образуват морфиноподобни съединения. Следствие от това са няколко състояния:

• Стимулиране на апетита – екзорфините със зърнен произход карат консумиращия зърнени храни да приема по 400 калории в повече на ден.
• Компулсивно преяждане и булимия – това са състояния, представляващи преувеличени реакции за стимулиране на апетита към глиадиновите опиати.
• Замъгляване на ума (Brain Fog) – нарушената концентрация, нарушената способност за учене и за вземане на решения и сънливост се срещат изключително често след консумация на пшеница, ръж и ечемик. Глиадиновите опиати са най-вероятните виновници за тези ефекти.
• Депресия – депресията, причинена от глиадиновите опиати, може да бъде лека, водеща до преобладаващо усещане за нещастие и липса на интерес, както и инвалидизираща и животозастрашаваща, изпълнена с натрапливи мисли за самоубийство и самонараняване. Доказано е, че глутеновите протеини в пшеницата, ръжта и ечемика и зеинът в царевицата понижават нивата на триптофан в мозъка, аминокиселината, която се превръща в серотонин. Ниските нива на серотонин в мозъка се асоциират с депресия.

Мозъкът без зърнени храни – мисията възможна

След абстиненцията ползите, които могат да се наблюдават, включват: подобрено настроение, намалена тревожност, изчезване на замъгляването на ума, подобрена способност за учене, облекчаване на неврологичните увреждания, предотвратяване на деменция.

Още изследвания по темата

Учените са изследвали племената сан в Южна Африка, жителите на остров Китава в Папуа Нова Гвинея и народите, обитаващи поречието на река Ксингу в дъждовните гори на Бразилия, като всички те консумират храни получени от уникалните им местообитания. Естествено, никой от тях не консумира съвременни преработени храни. Хората, следващи хранителния режим на предците си, последователно демонстрират ниско телесно тегло и индекс на телесната маса (ИТМ), липса на затлъстяване, нормално кръвно налягане, нормална кръвна захaр и инсулинови реакции, по-ниски нива на лектин (хормона на засищането) и по-добро костно здраве. ИТМ, който отразява съотношението между теглото и ръста, обикновено е 22 или по-нисък, в сравнение с нашите увеличаващи се редици от хора с ИТМ 30 или повече, където 30 представлява общоприетият праг на затлъстяване. Средното кръвно налягане на една жена ксингу е 102/66 mmHg в сравнение с нашето типично кръвно налягане 130/80 или по-високо. Ксингу по-рядко страдат от остеопороза и претърпяват по-малко фрактури.

Ефекти на зърнените храни върху зъбното здраве

Д-р Уестън Прайс е зъболекар, практикуващ в Кливланд, Охайо, в началото на XX век. Той бил обезпокоен от многото кариеси, които наблюдавал в своите пациенти и най-вече деца и се заинтригувал от сведенията, че “диваците” (хората живеещи в примитивна среда) на практика нямали проблеми със зъбите. Затова д-р Прайс напрaвил нещо необичайно: отправил се на десет годишно световно пътешествие, за да опише хранителнитe навици на примитивните общности, документирайки своите открития със старателен преглед на зъби, лицева структура и над 15000 фотографии. Пътуването му го отвежда при инуитите в Аляска, коренните американци в тихоокеанския северозапад и централна Канада, меланизийците и полинезийците, аборигените в Австралия, маорите в Нова Зеландия, потомците на древната култура Чиму по крайбрежието на Перу, различни племена в Африка.

Във всяка култура от десетките, които изследвал – без изключения – той установил, че кариесът, загубата на зъби и зъбните абцеси или инфекции са рядкост и обикновено засягат не повече от 1 до 3% (а понякога нито един) от зъбите, които прегледал. Също така отбелязал липсата на гингивит и парадонтоза, както и съвсем малко или никакви криви или счупени зъби. Още по учудващо в наблюденията на д-р Прайс относно много ниската честота на зъбния кариес и деформациите е, че нито една от тези култури не практикувала какъвто и да е вид дентална хигиена: нямало четки, паста или конец за зъби, флуорирана вода, нито зъболекари или ортодонти.

Д-р Прайс специално издирил членове на тез култури, които наскоро са преминали към консумация на “храната на бледоликите” – хора, които извършвали разменна търговия с хляба, печивата, сладкишите на жителите на Запада. Във всеки един случай той наблюдавал смайващо увеличение на зъбния кариес, който поразявал от 25 до 50% от прегледаните зъби, както и гингивит, парадонтоза, загуба на зъби, инфекциозни абцеси, криви и счупени зъби и намаления в размера на челюстната кост.

Какво се случва, когато една общност, която не е възприела земеделието и консумацията на зърнени храни, се сблъска със съвременния хляб, бисквити и чипс? Тази инвазия на съвременните храни се е разразявала безброй пъти на световната сцена и всеки път резултатите са били едни и същи: наддаване на тегло и затлъстяване в удивителни мащаби, кариес, гингивит, парадонтоза, загуба на зъби, артрит, хипертония, диабет, депресия и други психиатрични заболявания – всички съвременни болести на изобилието.

Глутенът и „пропускливите черва“

През 2016 г. учени от Колумбийския университет провеждат изследване за влиянието на глутена върху хора, които нямат диагностицирата глутенова непоносимост или цьолиакия. Пшеничният глутен и свързаните с него протеини могат да предизвикат автоимунна ентеропатия, известна като цьолиакия, при хора с генетична чувствителност. Въпреки това, някои индивиди изпитват редица симптоми в отговор на поглъщането на пшеница, без характерните серологични или хистологични доказателства за заболяване от цьолиакия. Етиологията и механизмът на тези симптоми са неизвестни и не са идентифицирани биомаркери. Целта на изследването е да се определи дали чувствителността към пшеницата при липса на цьолиакия е свързана със системна имунна активация, която може да бъде свързана с ентеропатия.

Резултатите от изследването, публикувани в списание “Gut”, разкриват, че оплакванията на хора, чувствителни към глутен, са в следствие от нарушаването на лигавицата на червата – онова, което се нарича „пропускливи черва“.

Това, което е ценно в това откритие е, че разбиването на лигавицата в червата като отговор на излагането на глутен е събитие, което се случва при всички хора. Това означава, че има имунна активация, която се появява във всички нас, когато консумираме глутен, независимо дали мислим, че имаме проблеми, или не.

Когато разберем мощната връзка между този механизъм на имунната активация и болестите като диабет, болест на Алцхаймер, коронарна артерия и затлъстяване, това ще направи избора на диета без глутен ясен избор, ако искаме да направим всичко възможно, за да защитим здравето си.

Източници:

Дейвис, У. Пшеницата – маскираният убиец, ИК “Интенс”, София, 2013;